ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук”

"Щом хората ме искат в политиката, ще вляза," е рефрен, който сме чували многократно от кого ли не в България преди избори. Сякаш има едни хора, които много се дърпат да са политици, ама на, избирателите ги искат и те решават да се включат. Последният пример е с Манолова за кандидатурта й за кмет. А отдавнашен пример е Бойко Борисов, който хич не му се правеше политика, ама като влезе в нея, не иска да си ходи. Спомняте ли си думите му: "Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво е България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни." (Коментар от 29 Март 2002 пред в. 24 часа). Или "Никога не съм искал, нито ми се иска да бъда премиер." (при учредяването на Съвета на старейшините към герб, 18 май, 2009). Нито кмет искаше да става, нито премиер, ама на, хората го "искат".... Това го казвам, защото е клише някой да се прави на нещо, което не е. На първо място човек влиза в политиката заради себе си и собствените си амбиции, а в бг случаят често е и ако го инсталират там с/у определени лични дивиденти. Така че, нека да спестим на обръгналия избирател внушенията за липса на лична мотивация. Никой не може да накара никого да влезе в политиката, ако той не иска....

(Цитатите са от книгата "Бойко Борисов. (В) първо лице" . Уникално и много забавно четиво. Златен фонд на цитатите на вечния премиер на България)

"Кралете може да са съдии на Земята, но мъдреците са съдии на кралете."

Жан Габен, френски актьор, роден на 17 май преди 122 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...