ТАТЯНА КРИСТИ, Фейсбук”

"Щом хората ме искат в политиката, ще вляза," е рефрен, който сме чували многократно от кого ли не в България преди избори. Сякаш има едни хора, които много се дърпат да са политици, ама на, избирателите ги искат и те решават да се включат. Последният пример е с Манолова за кандидатурта й за кмет. А отдавнашен пример е Бойко Борисов, който хич не му се правеше политика, ама като влезе в нея, не иска да си ходи. Спомняте ли си думите му: "Аз дойдох от бизнеса. По принцип всичко читаво е България работи за частния сектор, в държавния са само кратуни." (Коментар от 29 Март 2002 пред в. 24 часа). Или "Никога не съм искал, нито ми се иска да бъда премиер." (при учредяването на Съвета на старейшините към герб, 18 май, 2009). Нито кмет искаше да става, нито премиер, ама на, хората го "искат".... Това го казвам, защото е клише някой да се прави на нещо, което не е. На първо място човек влиза в политиката заради себе си и собствените си амбиции, а в бг случаят често е и ако го инсталират там с/у определени лични дивиденти. Така че, нека да спестим на обръгналия избирател внушенията за липса на лична мотивация. Никой не може да накара никого да влезе в политиката, ако той не иска....

(Цитатите са от книгата "Бойко Борисов. (В) първо лице" . Уникално и много забавно четиво. Златен фонд на цитатите на вечния премиер на България)

  • ДИСКУСИЯ

    Един учебник, една история, една партия

     Въвеждането на един учебник за всеки клас по хуманитарните предмети е рязък обратен завой от посоката, в която започна Преходът.

    •  Този културно-политически маньовър ще върне България в годините на безпросветния и безпринципен тоталитаризъм...

„Никой възрастен не може да издържи кръста, който носи детето.“

 Франсоа Мориак, френски писател, роден на 11 октомври преди 141 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Филм с големи амбиции и пропилян потенциал (ревю)

 

„Дигър“ - Иняриту, Том Круз и един твърде скъп творчески експеримент...

 

За един забравен филм и за атентата в църквата „Света Неделя“

 

„Допълнение към Закона за защита на държавата“ – между партийната легенда и историческата истина

Между литературната история и личната памет

 

Въпросът как литературната история мисли Йовков и неговото творчество – занимава сериозно изследователя. В „случая Йовков“ той открива несъответствия с традиционното литературноисторическо утвърждаване...