НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ

 nslatinski.org

 

 

 

 

1.

  Ние отдавна си се знаем, заживяхме си с простотата, простотията, простащината и опростачването. Разбрахме (се) вече, че за да се разберем, трябва да сме прости, а като всички сме прости, за всичко ще се разберем. Докато всички разберем колко прости сме станали и как просто не ни е срам от това.

  Но трябва да (се) разберем простотията да си остане за домашна употреба. Свикнали сме с нея, никак не ни пречи, с нея си живеем бая години вече. Обаче ако започнем да си я показваме навън, може да ни излезе име, че сме прости. Ала дори това не е главното. Главното е, че както не остана съсед ядосан на простотията ни, някой ден може да стане нещо просто - ей така, като си говорим простотии, да предизвикаме някоя война срещу нас на разгневен комшия или дори на регионална сила. Просто не ми се мисли ако ядосаме някоя велика сила.

  Мислите, че се шегувам, че преувеличавам? Значи ви е бедна фантазията колко мънички камъчета обръщат колата в международните отношения! Затова да си мерим простотиите и да мислим преди да говорим.

  То, че няма са спрем да говорим - няма, но поне да започнем да мислим...

   

  2.

  Пробуждането на Обществото около избора на главен прокурор е лъч на надежда.

Позитивното е още повече в това, че се говори не само за абсолютно неприемливата конкретна персона (не мога до напиша "личност"), а за системния проблем. Аз отдавна съм писал за опасността от ППП - Политическа партия "Прокуратура", за Прокуратурата като де факто втора камара на(д) парламента и за най-брутално вредния дефект на конституцията, създадена за да получим точно този преход, който получихме - омаскарен, окарикатурил демокрацията, отслабил държавността и онеправдал обикновените хора: безотговорната, извадена от реалността Съдебна власт, особено с главния прокурор, над който е само Господ, в резултат на което имаме нагла демонстрация на безнаказаност и предпоставки за прокурорска диктатура над иначемислещите.

  При все това на мен ми убягва нещо много важно в протестите тези дни.

  А то е, че системното игнориране и погазване на демокрацията през последните 10 години и избуяването на всички нива на властта на хора недемократи и антидемократи, плюс разбирането у много от властимащите, че каквото е можело да се постигне чрез процедурите на формалната, фасадна демокрация е постигнато вече, заедно с абсолютно вредното (и анти-мандатно) заседяване във властта на цяла кохорта слаби управленци, но силни корупционери, е на практика един процес на доста тревожна и симптоматична селекция:

на хора, които в червата си ненавиждат демокрацията, готови са да прибегнат в името на властта си и към репресии, оперирани са откъм морал и са несъстоятелни откъм професионализъм; били са слуги, обслужващ персонал, втори и трети цигулки с амбиции за първи.

  Тази селекция сега показва конкретното си опасно лице, но ще е заблуда ако си мислим, че тя се изчерпва с това конкретно лице.

  Не е до конкретното лице. Не е.

  Става дума за социален феномен.

  Те идат. Те нямат търпение. Те смятат, че настъпва техният час. Те скърцат с острите си зъби и искат власт. Искат властта!

  Затова първи трябва да се изплашат от тях днешните властници. Аз се учудвам как не го осъзнават! Вероятно защото не четат книги. А можеха да прочетат някоя и друга. На първо време поне "Цар Плъх"...

  

  3.

  Цялата гола и уродлива истина за това, в което сме се превърнали:

  Спешно трудоустройват опозорил се морално висш спец-магистрат, един от творците на нашата ненормалност; и в същото време уволняват от работа медицинската сестра, дръзнала да организира своите измъчени и онеправдани сестри за протест срещу същата тази наша ненормалност.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“

Леон Даниел, български театрален режисьор, роден на 17 февруари преди 98 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.