МИХАИЛ ВЕШИМ, „Стършел”

Американският телевизионен сериал „Чернобил” припомни на новите поколения за ядрената катастрофа в съветската централа през 1986. Недоволни от успеха на сериала по света, в Русия решиха да правят своя версия, свой сериал – там аварията е предизвикана не от безхаберието и тъпотата по различните ръководни нива в СССР, а отвън – от шпионин на ЦРУ.

Докато вървят снимките, Чернобил-2 почти се случи на живо. Някъде край Архангелск стана мистериозна експлозия, загинаха петима руски учени-ядрени специалисти. По стара традиция, наследена от най-добрите години на соца, руснаците отново скриха информацията. Признаха след няколко дни, когато радиационният фон се покачи даже в Норвегия… И пак от Москва не казаха цялата истина, но светът я научи – при изпитание се взривила ядрена ракета от най-новото разработвано оръжие „Буревестник”.

Сега светът не знае от какво да трепери: дали от севернокорейския безумец Ким или от руския „мирен атом” – „Россатом”? Същият „Россатом”, който напъва да ни строи атомната централа в Белене, конструира и оръжия – негова разработка била и взривената ракета край Архангелск.

Преди около година руският президент Путин бе на височайше посещение в този край. На хората там той обещал светло бъдеще – бурно развитие на ядрени технологии, а в това време цели квартали в Архангелск били без течаща вода – носили си с кофи.

И още един факт, съобщен от самия руски президент в едно от обръщенията му към нацията: 20 на сто от населението в Русия живее с по-малко от 5 долара на ден. Преведено на български по курса на деня, това означава да я караш с по-малко от 9 лева дневно. Сигурно приятелите на Русия у нас, които ежегодно се събират край язовир „Копринка”, ще си прекарат чудесно с такава сума, докато пеят за „груши” и „катюши”, но животът на обикновения руснак едва ли е песен…

Малко страни в света могат да се похвалят с подобно ниво на бедност. Тогава с какви високи ядрени технологии се гордее руското правителство? Какви супероръжия дрънка по парадите – нови танкове, ракети и „Буревестници”, когато от години промишлеността им не може да произведе свестен автомобил, пералня или телевизор… Помним как на един военен парад, новият руски „супертанк” – чудото на руските технологии, угасна на Червения площад, та се наложи да го бутат…

Докато взривът от Архангелск отеква по света, у нас приключва конкурсът за избор на стратегически инвеститор на АЕЦ”Белене”. Според енергийната министърка Теменужка Петкова имало различни кандидати, разни фирми от разни страни. Тук свенливата Теменужка се поизчерви (като Алхен, героя на Илф и Петров) и се доуточни: какъвто и инвеститор да избере правителството, той щял да действа съвместно с „Россатом”…

Това означава само едно: да очакваме нашият стар приятел – „мирния” руски атом, пак да ни посети.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Животът е скандали, мъка, разочарование, любов и саможертва, златни залези и черни бури.“

Лорънс Оливие, роден на 22 май преди 118 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

На финалната права

 

Като скъпа и майсторски направена забава „Възмездие“ си струва четиристотинте милиона долара, похарчени за реализацията му...

 

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева