СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, „Сега“

Въпреки усилията на правителството по връщане на отпадналите ученици и задържането им в клас България остава на пето място в ЕС по брой на преждевременно отпаднали от образованието младежи. У нас през 2018 г. този процент запазва нивото си от предходната 2017 г. - 12.7%, като по-зле продължават да са само Малта - със 17.5% рано напуснали системата, Испания – 17.9%, Румъния - 16.4 и Италия - 14.5%.

Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за образование и обучение за 2019 г. Сред останалите негативни констатации са тези за изоставащ бюджет за образование, липса на достатъчно и добре квалифицирани учители, лоша материална база в училищата.

Миналата година за първи път от 6 г. насам ЕК отбеляза намаление в дела на преждевременно напусналите обучение млади хора между 18 и 24 г. - от 13.8% през 2016 г. на 12.7% през 2017 г. За 2018 г. обаче процентът остава същият - 12.7% преждевременно прекъснали образованието си. До 2020 г. България си е поставила за цел да сведе този дял до 11%. "Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско. То също така представлява проблем от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население", констатират наблюдаващите.

За поредна година докладът констатира влошаване на обхвата на децата до 7 г. в предучилищна подготовка в България - от 86.5% през 2017 г. на 83.9% през 2018 г. при средно за ЕС 95.4%. По отношение на лицата между 30 и 34 г. с висше образование сме се подобрили - процентът им се увеличава от 32.8% през 2017 г. на 33.7% през 2018 г., но въпреки това резултатите са далеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и от средния процент за ЕС, който е около 40%. Участието на възрастните

българи в процеса на учене през целия живот бележи слабо увеличение от 2.3. на 2.5%, но продължава да бъде значително под средното за ЕС от 11.1%.

Образователната система в България все още е недостатъчно финансирана, въпреки че публичните разходи за образование се увеличават. "През 2017 г. общите бюджетни разходи в България за образование се повишиха с 8% в реално изражение в сравнение с предходната година, като се равняват на 3.6% от БВП. Въпреки това подобрение публичните разходи за образование са все още сред най-ниските в ЕС и са значително под средната стойност за ЕС от 4.6%", пише още в доклада. В него се алармира и че "образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация". "Съществуват значителни различия по отношение на

качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение. В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. В допълнение поддържането на подходящо отопление през зимата е предизвикателство в редица училища в по-бедните общини. Налице са помалко на брой добре снабдени с цифрови технологии училища и свързани училища в сравнение със средните стойности за ЕС", описват мрачната картина експертите.

От ЕК заключават, че усилията на кабинета за модернизиране на системата за образование и обучение продължават, но "подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на труда и приобщаващ характер продължава да бъде предизвикателство". "Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население е голяма, но участието в обученията за възрастни е слабо. Престижът на преподавателската професия е нисък, а работната сила в сектора на преподаването застарява", констатират още анализаторите.

 

АКЦЕНТ

Тазгодишното 8-о издание на Обзора на ЕК за образование е насочено към учителите. Специално за България в това отношение се посочва, че "нуждата от по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи е голяма".

От ЕК цитират международното проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето (TALIS), според което именно в страната ни е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на знанията на учителите в областта на предметите, които преподават (19% при средно за ЕС 6%), познаването на учебната програма (20% при средно за EС 5%), педагогическите компетенции (17% при средно за EС 8%) и уменията в областта на ИКТ (23% при средно за EС 16%). Процентът на педагозите, по отношение на които се отчита значителна нужда от обучение относно поведението на учениците, управлението на класната стая и преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от средните стойности за проучените 23 европейски държави, отбелязват изследователите, посочвайки, че "продължава да е налице значителна нужда от по-добра

подготовка на новите преподаватели". Въпреки че процентът на завършилите програми за обучение на преподаватели е приблизително колкото средния за ЕС, само 60% от тях в действителност започват да упражняват професията. "Макар като цяло да е непопулярна сред младите българи, преподавателската професия е особено непривлекателна за мъжете, които съставляват едва 17% от преподавателите в училищата при средна стойност за ЕС 28%", пише още в доклада.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ПРИЗНАНИЕ

    Похвално слово за Кирил Кадийски

    От столицата на поезията Париж.

    • „Той, Кирил Кадийски, е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото“.
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Да живееш без някои от нещата, които искаш, е неразривна част от щастието.“

Бъртранд Ръсел, уелски философ, роден на 18 май преди 152 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Метерлинк на XXI век

 

Не на последно място, говорейки за Саманта Швеблин и конкретно за сборника „Седем празни къщи“, няма как да подминем и факта, че той е постпандемичен, което засилва темата за самотата, за счупените връзки, за личните лудости… 

Да накараш историята да запее: романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем“

 Написан през 1967 г. романът е със сюжет, който би се усладил на ревизионист като Хилари Мантел.

В името на психологията - научност, страст и отдаденост

 

Творчески портрет на психолога и историк на психологията, историк на българската психоанализа доц. Стоил Мавродиев