СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, „Сега“
Въпреки усилията на правителството по връщане на отпадналите ученици и задържането им в клас България остава на пето място в ЕС по брой на преждевременно отпаднали от образованието младежи. У нас през 2018 г. този процент запазва нивото си от предходната 2017 г. - 12.7%, като по-зле продължават да са само Малта - със 17.5% рано напуснали системата, Испания – 17.9%, Румъния - 16.4 и Италия - 14.5%.
Това е един от изводите в Обзора на Европейската комисия за образование и обучение за 2019 г. Сред останалите негативни констатации са тези за изоставащ бюджет за образование, липса на достатъчно и добре квалифицирани учители, лоша материална база в училищата.
Миналата година за първи път от 6 г. насам ЕК отбеляза намаление в дела на преждевременно напусналите обучение млади хора между 18 и 24 г. - от 13.8% през 2016 г. на 12.7% през 2017 г. За 2018 г. обаче процентът остава същият - 12.7% преждевременно прекъснали образованието си. До 2020 г. България си е поставила за цел да сведе този дял до 11%. "Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско. То също така представлява проблем от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население", констатират наблюдаващите.
За поредна година докладът констатира влошаване на обхвата на децата до 7 г. в предучилищна подготовка в България - от 86.5% през 2017 г. на 83.9% през 2018 г. при средно за ЕС 95.4%. По отношение на лицата между 30 и 34 г. с висше образование сме се подобрили - процентът им се увеличава от 32.8% през 2017 г. на 33.7% през 2018 г., но въпреки това резултатите са далеч от националната цел да имаме 36% висшисти в тази възраст и от средния процент за ЕС, който е около 40%. Участието на възрастните
българи в процеса на учене през целия живот бележи слабо увеличение от 2.3. на 2.5%, но продължава да бъде значително под средното за ЕС от 11.1%.
Образователната система в България все още е недостатъчно финансирана, въпреки че публичните разходи за образование се увеличават. "През 2017 г. общите бюджетни разходи в България за образование се повишиха с 8% в реално изражение в сравнение с предходната година, като се равняват на 3.6% от БВП. Въпреки това подобрение публичните разходи за образование са все още сред най-ниските в ЕС и са значително под средната стойност за ЕС от 4.6%", пише още в доклада. В него се алармира и че "образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация". "Съществуват значителни различия по отношение на
качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение. В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. В допълнение поддържането на подходящо отопление през зимата е предизвикателство в редица училища в по-бедните общини. Налице са помалко на брой добре снабдени с цифрови технологии училища и свързани училища в сравнение със средните стойности за ЕС", описват мрачната картина експертите.
От ЕК заключават, че усилията на кабинета за модернизиране на системата за образование и обучение продължават, но "подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на труда и приобщаващ характер продължава да бъде предизвикателство". "Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население е голяма, но участието в обученията за възрастни е слабо. Престижът на преподавателската професия е нисък, а работната сила в сектора на преподаването застарява", констатират още анализаторите.
АКЦЕНТ
Тазгодишното 8-о издание на Обзора на ЕК за образование е насочено към учителите. Специално за България в това отношение се посочва, че "нуждата от по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи е голяма".
От ЕК цитират международното проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето (TALIS), според което именно в страната ни е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на знанията на учителите в областта на предметите, които преподават (19% при средно за ЕС 6%), познаването на учебната програма (20% при средно за EС 5%), педагогическите компетенции (17% при средно за EС 8%) и уменията в областта на ИКТ (23% при средно за EС 16%). Процентът на педагозите, по отношение на които се отчита значителна нужда от обучение относно поведението на учениците, управлението на класната стая и преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от средните стойности за проучените 23 европейски държави, отбелязват изследователите, посочвайки, че "продължава да е налице значителна нужда от по-добра
подготовка на новите преподаватели". Въпреки че процентът на завършилите програми за обучение на преподаватели е приблизително колкото средния за ЕС, само 60% от тях в действителност започват да упражняват професията. "Макар като цяло да е непопулярна сред младите българи, преподавателската професия е особено непривлекателна за мъжете, които съставляват едва 17% от преподавателите в училищата при средна стойност за ЕС 28%", пише още в доклада.
