В статия във в. „Сега” учителката по български език и литература Маргарита Илчева коментира абсурдите на изпитите след VІІ и ХІІ клас и предлага учителите и преподавателите по методика във висшите училище да създадат малко на брой, но ясни критерии за оценка на свободен текст - есе по социално значим за учениците проблем. Това е начин да се излезе от сегашния омагьосан кръг на частни уроци и зазубряне на сложна теория по синтаксис. 

„През учебната 1974-та българските петокласници имат два основни жанра - преразкази и съчинения. Преразказите са: по картина, диафилм и подробен преразказ на случка и описание. А съчиненията са - внимание, моля! - по преживяно и с разсъждения. Допреди няколко години в нашенския образователен сериал оцеля само последният тип съчинение, което, като изключим наизустените шаблони, изискваше собствена интерпретация на художествен текст”, припомня Илчева. 

Според нея учениците трябва да бъдат изпитвани върху популярни за възрастта им текстове. „Така ще покажат уменията си по български език, а не механична памет за неразбираеми академични термини. Теоретични въпроси, свързани със синтаксис, трябва да се забранят!”, смята Илчева. 

„Форматът на държавния зрелостен изпит е самоцелно претенциозен. От една страна е криворазбраната имитация на международния проект PISA без никаква връзка с учебните програми и възрастта на учениците. От друга страна е недоизмислената методика по задаване на откъс от прозаична, когато е такава, творба в 41-ви въпрос. Трето - неяснотата този въпрос изтегля ли се като останалите, или се определя предишния ден, за да се роди във ФБ профилът на Пейо Яворов. Четвърто - форматът е странен микс между езикови и литературни задачи, от затворени и отворени въпроси. Да не говорим за тежестта в оценяването на различните по сложност задачи. Петото, последно, го знаем всички. Само у нас се пише тройка за 23 от 100 точки. Така се осъществява светкавична "приемственост" между качеството в средното и висше образование, уви!”, анализира преподавателката. 

Според нея, ако не се намерят бързи и добри решения качеството и на средното, и на висшето образование ще катастрофира. 

„Администрацията е длъжна на цялото общество - експертността на учителите трябва да се използва с ясни правила за подбор, публичност и прозрачност”, пише Илчева.