НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, „Фейсбук”
Като перничанин по съдба (макар и живеещ в София по житейски и обществени обстоятелства), аз буквално ежедневно мисля и страдам за Перник, вече повече от 2 месеца коментирам, предлагам, алармирам, апелирам, сигнализирам, анализирам – бедата е по-голяма, отколкото властта казва, мерките са по-различни, отколкото властта си ги представя.
В Перник живеят мои близки, роднини, приятели, познати, те се мъчат от несгодите и се измъчват от перспективите.
Преди месец написах, че нещастието на перничани "не е само тяхно, а национално и може да бъде решено с общи, национални усилия и преди всичко с помощта - човешка, институционална, водна, ресурсна, експертна и логистична на прилежащите градове (окръзи) - София, Кюстендил и Дупница, Благоевград.“
Нищо не бе направено и най-лошото е, че практически нищо конкретно не се прави. Вземат се хаотични решения, демонстрира се активност, имитира се загриженост, симулира се ангажираност, ръсят се пари - наши, на обикновените данъкоплатци - български и европейски.
Ако изречените патетични думи от властта бяха превърнати във водород, а трескавите напъни на властта бяха превърнати в кислород, от този водород и кислород щеше да се произведе толкова вода, че язовирът щеше да прелива, а Струма да излиза от коритото. Няма вода, всичко е гола вОда...
Моите близки, роднини, приятели, познати се тревожат, слуховете бродят, нервите са опънати, сърцата са се качили в гръкляните.
Перник има нуждата от съчувствие и съпричастност от обществото, Перник не е досадна новина, Перник е настоящо страдание за перничани, но той е спомен от бъдещето за всички българи - това ни чака нас, защото една държава не може да бъде играчка в ръцете на хора, които страдат от най-страшния СПИН - Синдромът на Придобитата Институционална Некомпетентност.
Ако бедата, връхлетяла Перник не бъде преодоляна, никоя следваща беда няма да бъде преодоляна.
Перник е опитно поле, лаборатория, площадка за изпитания, база за тестване на годността на България да преодолява изпитания.
В Обществото на рисковете изпитанията ще са не изключение, а правило, ненормалността, анормалността ще бъде новата нормалност.
В Перник се оглежда онова, което е останало от държавата ни.
Перник е първият чек за разходите, натрупани от бруталното постпреходно статукво. Преходът не беше направен по най-добрия начин, но това след него се развива по най-лошия начин...
Хората имат право да се страхуват, те не могат да не се поддават на паника. Защото Перник им показа и го доказа - техните подозрения за разградеността на държавата се оказаха твърде оптимистични, нещата са много по-зле, реалността е доста по-критична.
Ето, днес мой приятел ми прати на лични във "Фейсбук" следния коментар:
„ПРЕСТЪПЛЕНИЯ и Лъжи с водата в Перник.
Престъпленията са няколко:
Престъпление с източването на язовира.
Престъпление за милиони с кражбата на вода.
Престъпление с метана във водата.
Престъпление е укриването на истината.
Мълчанието за истината както за горните, така и за лъжите, които се сервират е необяснимо и непоправимо.
Първата Лъжа,след изборите бе, че вода има до април.
Втората Лъжа бе, че вода има до април, но с режим.
Третата Лъжа бе, че вода има до февруари.
Четвъртата Лъжа бе, че до 45 дни ще вържат водопроводите на двата града.
Прав е Г. Марков: Кметът Владимиров и ББ са сиамски близнаци. Няма разделяне с хепи енд.
Възможни последствия по най-лошия сценарий, ако най-сетне не започне компетентно управление на кризата (crisis management) и контрол на последствията/щетите/пораженията (damage control):
Ще се наложи затваряне на детски градини и училища. Ще се затворят бизнеси. Хората ще емигрират в търсене на работа, вода. Мародери ще плъзнат в празния град. След една-две години ще има нови тръби и вода, но няма да има хора, няма да има бизнес.
Перник ще се превърне в мъртъв град. Вината за това ще е комплексна - както на конкретни калинки на Партията на властта, на премиера, но така също и на БСП в Перник и на кмета - всички, които с мълчание и дезинформация се превърнаха в съучастници в лъжите и бездействието.“
