ЕЛИЦА СИМЕОНОВА, "Свободна Европа"

Помните ли снимката на момиче с конституцията на Русия в ръце пред кордон от жандармеристи по време на протест? Жестът на тогава 17-годишната Олга Мисик да чете основния закон на пазителите на реда след като са се опитали да разпръснат протестиращи със сила стана символ на съпротивата срещу нарушаването на човешки права в Русия. И й докара арест.

Няколко месеца по-късно Мисик, която вече е пълнолетна, продължава да бъде активистка въпреки последствията от това, които вече е изпитала на собствен гръб. В началото на февруари 2020 г. излезе филмът за нея и смелия ѝ жест, направен от Анисия Борисенко. „Момичето с конституцията“, както е прякорът на Мисик, показва кадри от протеста и разказва историята на активистката.

Протестите през лятото на 2019 г. бяха предизвикани от отказа на избирателната комисия да регистрира опозиционни кандидати за предстоящите местни избори в Москва. На 27 юли властите арестуват близо 1 400 демонстранти. Сред тях е непълнолетната Олга, която е държана в ареста 12 часа.

17-годишното момиче за пръв път отива на протест по-рано през 2019 г. Тя е сред демонстрантите, които в продължение на дни настояваха за освобождаване на журналиста Иван Голунов, който беше арестуван и обвинен за притежание и разпространение на наркотици, но беше освободен след като стана ясно, че доказателствата срещу него са манипулирани.

Когато за пореден ден отива на протеста в центъра на Москва в края на юли, Олга губи приятелите си в тълпата. Докато ги търси, тя попада пред кордон от служители на реда. Тогава тя започва да им чете главата от руската конституция, която гарантира на гражданите право на свободно мирно събиране. „Руските граждани имат право да се събират мирно, без оръжия, да провеждат митинги, срещи, демонстрации, маршове и стачки“, звучи гласът на момичето.

Олга мисли, че никой не я е чул, разказва по-късно тя пред базирания в Латвия сайт „Медуза“. В един момент обаче на булеварда се възцарява тишина, след което хората започват да ръкопляскат и да искат тя да продължи да чете. Журналисти се притичват с камери към момичето. След като полицаите се опитват да разпръснат протестиращите със сила, Олга сяда на асфалта с конституцията в ръце и започва да чете отново.

„Започнах да чета конституционните ни права. И според основния закон това, което се случваше там, беше нарушаване на тези права. Конституцията на Руската федерация има предимство пред всички останали закони, които не трябва да ѝ противоречат“, казва още Олга преди месеци. „Само исках да им напомня, че ние сме тук с мирни цели и без оръжия, а те не.“

Протестът срещу отказа на властите да допуснат опозиционни кандидати до местните избори бързо прераства в демонстрация в защита на основни човешки права. Погромите над протестиращите накараха хората да излязат този път в защита на правото си да протестират и срещу полицейското насилие.

Олга си тръгва от демонстрацията необезпокоявана. Когато наближава метростанцията, от която смята да хване метро и да се прибере у дома, полицаи я повличат нанякъде. Преди това те не са се идентифицирали, казва Мисик, но тя разпознава хората, които са я арестували по-рано същата седмица за раздаване на листовки.

След като е освободена от ареста и върната на семейството й, Олга разбира, че снимката й с конституцията пред униформените е използвана от властите като потвърждение на твърдението им, че не арестуват протестиращи. Затова първата й работа е да създаде канал в приложението Телеграм, за да разобличи манипулативните твърдения.

Родителите на Олга са твърдо против активизма й, разказва тя. „Майка ми е твърдо против аз да участвам в протести, защото се страхува от последствията. А баща ми просто обича Путин и Сталин и ги смята за най-добрите управници и мрази протестите. (…) Не мога да слушам родителите си за това – правосъдието е по-важно.“

Сега 18-годишната Олга учи журналистика в Московския държавен университет. Попитана за какво иска да пише, тя без колебание отговаря „За политика, разбира се. Вярвам, че журналистът трябва да казва истината.“ Дали обаче може да прави това в Русия, тя не е убедена.

Пред Радио Свобода тя разказва за пътуването си до Дания след протестите през лятото. Тя казва, че е впечатлена от това, че там живеят „свободни хора“. „След пътуването ми в Европа осъзнах, че в Русия няма никакви перспективи. Не виждам бъдещето си тук, но поне бих опитала да променя нещо. Ще опитам да променя живота си в Русия.“

В Дания Олга Мисик е поканена да говори в парламента за ситуацията в Русия. Предложено й е политическо убежище, но тя отказва. „Ако всички напуснем страната, там никога няма да бъде създадено демократично гражданско общество.“

Пътуването на Олга предизвиква въпроси от страна на властите. По думите й домът на родителите й е посещаван от униформени, които са питали защо тя е напуснала страната и ще се върне ли. Срещу Олга се води дело в Комисията за непълнолетни заради участието й в демонстрация в подкрепа на журналиста Иван Голунов.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция