Фалшивият подпис на Яваров

 

КАТЯ ЗОГРАФОВА, БНР

"Писмо, в което Яворов прави рекапитулация на това какво се е случило през 1912 година, откогато бяха датирани тези стихотворения и тези документи, архиви. В това писмо Яворов казва: "През тази година аз направих три подвига - първо-ожених се, второ - отидох в Македония, трето - не написах патриотическо стихотворение. Новооткритите, обявените за новооткрити стихотворения са точно с такъв характер.

Служител в Държавния архив в Хасково - Станислав Станилов, е направил съпоставка на оригиналния подпис на Яворов и подписа под новооткритите документи, които бяха публикувани и в книга.

Действително с невъоръжено око се вижда огромната разлика, Яворов има един изящен, един отработен почерк, а си личи как на подписа му ръката се е спирала сякаш да уподоби подписа. Колко тромави, колко неубедителни са самите букви, самият манускрипт, който беше представен като оригинален. Аз наистина се удивлявам как уважаваната от мен доц. Милкана Бошнакова е потвърдила автентичността на този документ", подчерта Катя Зографова.

Литературният фалшификат променя представите на читателите за процесите в културата и историята.”

КАТЯ ЗОГРАФОВА е българска литературна историчка, литературоведка и писателка.Родена е през 1957 г. в Панагюрище. Завършва българска филология в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. През 1989 г. печели конкурс и започва работа в Националния литературен музей в София. Години наред е директорка на къща музей „Никола Вапцаров“ (2002 – 2009, 2016 –), а от 2010 до 2016 г. е директор на Националния литературен музей.

Има над 600 публикации в печатните медии. Участва в научноизследователски сборници, съставя и предговаря книги, пише за български писатели и художници. Консултант е на документални филми за Елисавета Багряна, Иван Ненов, Никола Вапцаров, кафе-сладкарница „Цар Освободител“. Главен фокус на изследванията й е периодът на 20-те-40-те години на ХХ век. Литературовед и директор на Националния литературен музей, тя е автор на редица издания.

 

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Танцувам за собствено удоволствие. Не е оригинално да доставяш удоволствие на всички.”

Рудолф Нуреев, съветски и британски балетист, роден на 17 март преди 87 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...

 

 

В традициите на френската кинокласика: „Анора“ като вариация на „Богат, беден“ 

 

Лентата е отличена със „Златна палма“ в Кан, има едно отличие на БАФТА  - за кастинг и  „Оскар"-и - за най-добър филм, режисура, сценарий и монтаж. 

"Любомир Пипков. Писма от Париж": ценна работата на Юлиан Куюмджиев

Тези 153 писма са изпълнени с ценна, многостранна информация. Споделяните от двайсетинагодишния младеж интимни детайли за извънредно трудния му живот, с недостатъчни средства и без добър френски език...