ПЕТЪР ЧОЛАКОВ, DW

Мерките на управляващите за справяне с кризата, породена от пандемията Ковид-19, могат да бъдат разделени на две групи: насочени към ограничаването на разпространението на заболяването и такива, които засягат неблагоприятните стопански последици. Първите, предложени от Националния оперативен щаб - физическо дистанциране, строги санкции за нарушаване на карантината и т.н. дават ефект. Благодарение на това, че бяха наложени от самото начало, ситуацията за момента изглежда под контрол и оценката следва да е положителна.

Не така стоят нещата с икономическите лостове, задвижени заради Ковид-19. Тук виждаме съчетание от три неща: хаос, популизъм по принуда и доволна доза арогантност. 

Една схема, която не работи

Широко „рекламираната” схема 60/40 не мотивира работодателите да задържат служителите си.

Безработните нарастват с хиляди ежедневно, увеличава се делът на онези, които са изпаднали в безтегловността на неплатения отпуск. Ръстът на безработицата през 2020 година вероятно ще е поне 2 процента по-висока спрямо 2019, т.е. тя ще достигне минимум 6.2%.

Забележете: последните промени в Закона за мерките и действията по време на извънредното положение озадачиха дори социалната министърка Сачева. И за нея не е ясно каква част от осигуровките ще поеме държавата; липсват разчети дори за колко души би стигнала помощта.

Все още държавата не е започнала да изплаща нищо, а множество фирми, особено в сфери като ресторантьорство, туризъм, транспорт и пр. вече са жестоко засегнати.

И след последното доизкусуряване на схемата 60/40, от Българска стопанска камара и АИКБ посочиха, че тя остава неработеща. От нея няма да могат да се възползват и собствениците на малки фирми, които се осигуряват като техни управители. Те попадат в групата на самонаетите лица, които евентуално ще получат прочутите безлихвени кредити от 1500 лв.

Популизъм по неволя

А какво да кажем за популизма по неволя? Депутатите „посегнаха” на заплатите си едва след като се надигна вълна от недоволство, че ще се сдобият с поредното увеличение на доходите си тъкмо в условията на пандемия. Как, ако не като показна арогантност, да определим призива на г-жа Караянчева към „смирение” или пък изказването на министър Горанов за „маргиналите”?

Впечатлява и юнашкото доверие, което мнозинството гласува на Българска банка за развитие (ББР), която ще разпределя 700 млн. лв. от средствата за справяне с кризата. Нима кредитът от 75 млн. лева, отпуснат от ББР на фирма с приход от 2000 лева, е атестат за отговорно поведение? Опитът на изпълнителния директор г-н Мавродиев да обясни кредита не е убедителен. Какъв е интересът на ББР да „инвестира” в портфейли с лоши кредити на частни банки? И дали не става дума за услуги между „приятели”?

Фаворитите на властта?

Тази сутрин премиерът разпореди да се уволни целия борд на ББР. Зрелищен кризисен пиар, но след дъжд качулка… Това ли е първият сигнал за нередности в ББР? Вчера ли е научил г-н Борисов, че ББР, ръководена от кадъра на ГЕРБ г-н Мавродиев, обслужва образцови бизнесмени като Делян Пеевскии Румен Гайтански-Вълка?

Хайде, поне този път, да минем без скъпоструващо на данъкоплатците театро! Не би било изненада ако президентът обърне внимание върху странния фаворитизъм на властта към ББР. Но нито г-н Радев, нито парламентарната опозиция, макар че тя е с твърди скромни възможности, биха могли истински да дисциплинират управляващите. Както показа и скандалът с ББР, само общественият гняв би могъл, поне временно, да ги стресне.

„Любовта ми към нашата несравнима славянска музика ми помогна да покажа заложбите си.”

Борис Христов, български певец (бас), роден на 18 май преди 112 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...