НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ,"Фейсбук"

Патриотарството, парите и глупостта в рекламата и в живота са роднини. Кръвни роднини.

„Хапка българска гордост“ – Става дума за кисело мляко „Верея“ и човек вече е длъжен да люби, тачи и милее това чудо на българската млечна промишленост. Как се яде точно българската гордост, не е много ясно. На мен лично ми пресяда.

„Македонска наденица! Ке умрем за нея!“ – И мигом се пренасям в славните години на македонското движение, и хем съм виртуален четник, хем се облизвам за този воеводски колбас. Срам и позор и за история, и за идеали.

Но млъкни, сърце! Радвай се, стомах!

Ами патриотично-политическите имена на кръчми и ресторанти? Някога – „Червено знаме“, „Партизанска среща“, „Кубански казаци“, сега – „Синият лъв“, „О, Шипка“, „При Любен Каравелов“...

Или гастронома „Пушкин“ – със салами, луканки и суджуци на витрината? Поетична работа, че и оттатък...

На мен най са ми любими трафопостовете и калканите с изрисувани трикольори и образи на войводи и възрожденци – от Филип Тотю през Левски, Ботев и Хаджи Димитър.

Ами баладата „Хаджи Димитър“, изписана на фасадата на един блок във Враца? Да четеш и да плачеш. Настане вечер, месец изгрее, а после – прани чаршафи.

Ами снимките на политици и ВИП образи с потури, калпаци, цървули и гайди, ами Пирин фолк за деца – все красоти патриотически...

Край нямат кичът, глупостта, алчността и престараването.

А патриотизмът в рекламата направо ме убива. Чудя се как не са се сетили да направят теракотени плочки с битката при Върбишкия проход, та да ходим по тях на воля в кухните си, докато си кълцаме домати за ледената ракия. После – наздраве, дружина, с ледената ракия.

Тази сутрин гледах една от най-често въртените напоследък реклами за кисело мляко „Активия“ – „Грѝжи се за теб отвътре“. Това се съобщава непрекъснато, като същевременно се показват голи женски пъпове и кореми. Намигването е към дамите.

Моля да ме извините, но си помислих, че и други същества, органи и уреди могат да правят същото, без да са кисело мляко. Така де – и ние, мъжете, можем да измисляме мръсни вицове, не само рекламаджиите на кисело мляко.

Важното е да има хапка българска гордост. И да свири духовата музика.

„Лошото във филмовите учебни заведения е, че хората, които преподават, са толкова далечe от самата индустрия, че изобщо не подготвят учениците за това, което ще се случи.“

Брайън Де Палма, американски режисьор, роден на 11 септември преди 84 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

За градинаря, смъртта и непосредствения писателски талант

 

Новият роман на Георги Господинов „Градинарят и смъртта“ е обран, стегнат, лапидарен и целеустремен в добрия смисъл на думата

„Софийски музикални седмици“ - ценно музикално-историческо изследване

 

Книгата на Диана Данова-Дамянова ще бъде ценен източник на точна информация не само за изследователите, но и за всеки интересуващ се от явленията в историята и съвремието на музикалната ни култура.

"Заговорът на мъртвите" - когато има свидетели и те не се страхуват да говорят

 

Много творци се поквариха при социализма, докато Марин Георгиев остана хем непокварен, хем непокорен.