НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Преди повече от 3 години и половина, в началото на 2017 г., наблюдавайки и замисляйки се над процесите, които протичат в страната ни, аз написах текст.

Този текст е актуален и сега. Нещо повече, той става все по-актуален, доколкото в него се говори за особена порода хора - мракобесите.

Днес ние сме свидетели на брутална проява на мракобесие.

Друга характеристика трудно може да се даде на случващото се.

Ето част от това, което съм написал тогава:

"Изводите ми за ставащото в България са неутешителни и почти безутешни. В държавата ни се случва, ще го повторя и потретя – нещо наистина страшно. В нея на различни нива и в различни разрези, в различни процеси и в различни общности се появяват и умножават неспирно няколко категории страшни хора. Тук ще говоря за една от тези категории. Още не съм им намерил точното им название и затова ги наричам „мракобеси“. Но това название много повече пояснява какви са те, каква е тяхната същност, техният манталитет и менталност; то е обяснително, а ми се ще да намеря по-точно, по-ясно и по-общо название от „мракобеси“ за тази категория страшни хора.

Пояснение: Мракобесие (обскурантизъм) означава реакционност, невежество, ретроградност, назадничавост, затъпяване; враждебно отношение към знанието, просветата, науката, прогреса; насилствено, включително с жестокост и физически репресии, налагане на властова воля, с което се причинява духовна деградация на хората, намиращите се под железния ботуш на притежаващите власт над тях.

Характерното за този тип мракобеси, за всеки мракобес от този тип са следните 10 черти:

1. болезнено его;

2. комплексар;

3. разрушител;

4. парвеню;

5. кариерист (връзкар, уреждач, интригант, вървящ нагоре по гърбове и през трупове);

6. опиянение, че разполага с някаква власт (може да е в семейството, да е над мъничка група дори от 2-3 човека, може да е фирма, може да е училище, може да е университет, може да е институция) и с правото без да съблюдава никакво право да решава човешки съдби;

7. ниска обща култура;

8. нрав на хищник;

9. пълна безкритичност към себе си и липса на съмнение в себе си, в това, че може да не е прав, че може и да греши;

10. непрофесионализъм (дилетантство, любителство, свещена некомпетентна простота) в това, което управлява и за което му е дадена власт."

„Любовта ми към нашата несравнима славянска музика ми помогна да покажа заложбите си.”

Борис Христов, български певец (бас), роден на 18 май преди 112 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...