ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Един от големите ми прятели в ранно детство беше едно кърджалийско турче на име Саджит - за него ще пиша един ден - като братчета бяхме. Саджит отдавна не живее в България, защото семейството му беше унизено и изгонено в Турция, заедно с десетки хиляди семейства от загиващия и загниващ комунистически режим на Тодор Живков. В самия край на царуването си, този дяволито-усмихнат, добродушен правешки хитрец извади етническата карта и насъска българи срещу турци. Вчера, неговият охранител Бойко Борисов на първия си за деня брифинг, докато обясняваше защо е толкова важно Ахмед Доган и Пеевски да бъдат охранявани от НСО с наши пари, зачекна етническата карта. Заплаши всички мирно и нормално протестиращи, че можем да разпалим етническо напрежение. Ние да разпалим етническо напрежение? Как? Защо? Но телохранителя на Тодор Живков си е научил урока — в последните си часове — разделяй и остани на власт.

И днес в Росенец, българската полиция пред очите на цяла България разделя етнически турци и етнически българи. Автобуси с етнически турци с шапки ДПС, организирани и извозени от Родопите до морето са допускани до плажа. Останалите, дошли доброволно с личните си автомобили от цялата страна българи са спирани. Защо? Разделяй и остани на власт.

Полицията създава предпоставки за етнически конфликт.

Такива като мен срещу такива като Саджит? Единственото, което липсва е една разгорещена патриотична реч и бурето с барут е подпалено. Разделяй и остани на власт. Слава богу, нямаме свой Милошевич!

Няма как да стане. Ако мразя нещо въобще, то е насилието. Вярвам в здравия разум на българина. Няма да се стигне до гражданска война — това са думи, които тази сутрин два пъти употреби Томислав Дончев — “гражданска война”! Защо!?

Това, което се случва на Росенец днес е най-мръсната и опасна игра, която Ахмед Доган и властта разиграват — етнически човешки щит срещу мирен протест.

В тази игра потърпевш е всеки етнос в България.

Срамна, срамна работа.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...