ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Един от големите ми прятели в ранно детство беше едно кърджалийско турче на име Саджит - за него ще пиша един ден - като братчета бяхме. Саджит отдавна не живее в България, защото семейството му беше унизено и изгонено в Турция, заедно с десетки хиляди семейства от загиващия и загниващ комунистически режим на Тодор Живков. В самия край на царуването си, този дяволито-усмихнат, добродушен правешки хитрец извади етническата карта и насъска българи срещу турци. Вчера, неговият охранител Бойко Борисов на първия си за деня брифинг, докато обясняваше защо е толкова важно Ахмед Доган и Пеевски да бъдат охранявани от НСО с наши пари, зачекна етническата карта. Заплаши всички мирно и нормално протестиращи, че можем да разпалим етническо напрежение. Ние да разпалим етническо напрежение? Как? Защо? Но телохранителя на Тодор Живков си е научил урока — в последните си часове — разделяй и остани на власт.

И днес в Росенец, българската полиция пред очите на цяла България разделя етнически турци и етнически българи. Автобуси с етнически турци с шапки ДПС, организирани и извозени от Родопите до морето са допускани до плажа. Останалите, дошли доброволно с личните си автомобили от цялата страна българи са спирани. Защо? Разделяй и остани на власт.

Полицията създава предпоставки за етнически конфликт.

Такива като мен срещу такива като Саджит? Единственото, което липсва е една разгорещена патриотична реч и бурето с барут е подпалено. Разделяй и остани на власт. Слава богу, нямаме свой Милошевич!

Няма как да стане. Ако мразя нещо въобще, то е насилието. Вярвам в здравия разум на българина. Няма да се стигне до гражданска война — това са думи, които тази сутрин два пъти употреби Томислав Дончев — “гражданска война”! Защо!?

Това, което се случва на Росенец днес е най-мръсната и опасна игра, която Ахмед Доган и властта разиграват — етнически човешки щит срещу мирен протест.

В тази игра потърпевш е всеки етнос в България.

Срамна, срамна работа.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция