НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"

Това, което наблюдаваме още от рано тази сутрин, а и вчера, е медиен абордаж - по всички централни телевизии текат непрекъснати пресконференции и брифинги на правителството и ГЕРБ. Обясняват се две неща - колко велико е пранителството, какви огромни са успехите и как точно в историческия ден на приемането ни в чакалнята на еврозоната Радев и опозицията правят опит за пуч.

Втората цел на това медийно окупиране е да се представят протестиращите като лумпени, като вандали и като тълпа извън контрол. Пълна манипулация и подмяна на истината. Тези втръснали до смърт герои на последните десет години - Борисовци, Томиславовци, Горановци, Биковци, Харалани и Харизани, Антоанети, Стойчовци и Коларовки буквално с пяна на уста говорят за всичко друго, но не и за причините, изкарали хората на улицата. Тези същите държавни и идеологически хубавци не притежават тоталната власт, парите, облагите и ресурсите на държавата, не са ги заграбили и натъпкали в чекмеджета, ами тъкмо обратното - само милеят за хората.

Свидетели сме на опит за пълно медийно господство на Партията държава, за обсебването на "истината". Ще го кажа просто - в настъпилото объркване, паника и шизофрения управляващите не могат да си представят, че някой друг ще говори по телевизиите, освен тях, че някой друг ще има право на мнение. И затова съм истински горд, че десетки хора отказваха снощи да говорят и да дават интервюта на БНТ, БТВ и Нова. Те бяха разбрали, че това не е тяхната държава и това не са техните телевизии.

И като капак на всичко - вчера през целия ден неотлъчно по Нова телевизия се въртеше интервюто на Гешев.

Последните месеци телевизионното меню на българите би могло да бъде определено така:

Сутрин - кафе, варено яйце плюс Гешев

Обяд - зеленчукова супа, филийка хляб пюс Гешев

Вечер - кисело мляко плюс Гешев.

Борисов и Гешев са най-даваните хора по българските медии от векове насам. След Тодор Живков те са най-дълго даваните хора по телевизиите. Разбира се, че това е недопустимо, че изнервя и вбесява.

Колкото повече се разгаря протестът, толкова повече ще бъде медийното окупиране. Медийният абордаж ще продължи, за да няма нищо друго, освен техните лица, техните думи и техните внушения. Всички, които гледат - в провинцията и където и да са, трябва да бъдат уплашени и стреснати и мобилизирани, разбира се, по партийна линия. Сега стана ясно - ГЕРБ са за демокрацията, но само такава, каквато си я представят те и каквато ни я разказват те. Демокрация на пачките, пищовите и еврата.

И всички обвинения ще продължат да се сипят върху Радев.

А Доган и Пеевски, както винаги, ще са потънали в хладно и сенчесто мълчание - далече от света и реалността - като идоли и божества.

И Гешев ще продължава да бди над истината и живота ни.

 

P.S. И едно допълнение - аз винаги съм бил и ще продължа да бъда за мирно развитие на протестите, за толерантност към чуждото мнение. Но кажете ми това вече възможно ли е?

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„В поезията има двама гиганти – суровият Омир и финият Шекспир. В музиката също има двама гиганти – мислителят Бетовен и супермислителят Берлиоз.”

Модест Мусоргски, руски композитор, роден на 21 март преди 186 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Убийство на булевард „Стамболийски“ или роман учебник по съвременно обществознание

Тази книга има и поколенчески, носталгичен привкус. Тя звучи преди всичко с гласа на героя, който е най-близо до възрастта на автора – чрез спомените, езика, начина на мислене (познаваме го ясно и от предишната му повест „Старецът трябва да умре“)...

Когато залогът е по-голям от живота…

Сюжетът на „Залог“ е поднесен увлекателно и непосредствено, но в него има излишна орнаменталност – дразнят протяжните сцени в чифлика на Паница, с неизбежните хора , песни и гърмежи, напомнящи стилистиката на Миклош Янчо, разкриването и овладяването на заговора напомня нощно театрално шоу...

Един философ разговаря с вечността: Октавиан Палер на български

Сборникът с есета „21 въображаеми писма до 21 велики мъже“ е своеобразна игра с философията и живота на творците, в която игра всичко се променя...