София, лятото на 2020 г.
SKIF
25 дни мислещите, отговорните хора в България, протестират срещу задкулисието, което от десетилетия държи страната на дъното на Европа. Подкрепени са и от българите зад граница. Всички те искат честни, прозрачни избори, както и реформирана съдебна система.
Един от често задаваните въпроси е защо европейските правителстват остават безучастни, безмълвни. Безразлично ли е на ЕС какво се случва в България?
За това ви припомняме един текст, писан от класика Виктор Юго по повод потушаването на Априлското въстание през 1876 г. Статията е в книгата „Избрани речи и прокламации”, отпечатана през 1896 г. в печатница "Напредък" по пъръчка на книжаря Хр. Олчев.
"БЪЛГАРСКИ КЛАНЕТА"
от Виктор Юго
Нужно е да се обърне вниманието на европейските правителства върху един факт, който, изглежда, е толкова дребен, че европейските правителства се правят, че никак не го забелязват. Ето този факт: избива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един - целият свят. Правителствата виждат ли го? Не.
Съществува нещо, което стои над народите, това са правителствата. В известни моменти блесва противоречието: цивилизацията е у народите, а варварщината у управниците. Желана ли е тази варварщина? Не! Тя е, чисто и просто, професионална. Това, което човешкият род го знае, правителствата го игнорират. То произтича от обстоятелството, че правителствата гледат само през призмата на късометражните държавни интереси, а човечеството гледа с други очи - с очите на своята съвест.
Ще учудим европейските правителства, като им известим следната новина: че престъпленията си остават престъпления, че още по-малко е позволено на едно правителство да убива, отколкото е позволено на един човек, че Европа е солидарна, че всичко, което се върши от Европа, се прави от Европа, че ако съществува някое правителство - звяр, с него трябва да се постъпва както със зверовете, че в настоящата минута, съвсем близо до нас, пред очите ни убиват, палят, грабят, унищожават, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, че невръстните, негодни за продан, биват съсичани на две със сабя, че жителите на един град, например Батак, например, от 9 000 само за няколко часа са спаднали на 1 300, че гробищата са задръстени от трупове, повече, отколкото могат да бъдат погребани там, така че мъртвите си отмъщават на живите, като им изпращат - и това е напълно заслужено! - чумата. Ние известяваме на европейските правителства следното: разпарят утробите на бременните жени, за да убият в тях плода; че на площадите има струпани камари от скелети на жени с разпрани кореми, че кучетата глождят по улиците черепите на изнасилени моми, че всичко това е ужасно и че е достатъчен един жест от страна на европейските правителства, за да бъде прекратено и че диваците, които вършат тези зверства, са ужасни и че цивилизованите хора, които ги оставят да ги вършат, са грозни.
Дошъл е момент да се издигне глас на протест. Целият свят е възмутен. Идват минути, когато човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.
Правителствата мънкат някакъв отговор. Те и друг път са мънкали. Те казват: Вие преувеличавате!
Да, преувеличаваме. Батак не е бил опустошен само за няколко часа, а за няколко дни. Казваме, че има вече изгорени 200 села, а те са само 99. Онова, което някои наричат чума, е всъщност тифус. Всички жени не са били изнасилени, всичките момичета не са били продадени, някои са се отървали. Някои затворници са били скопени, но нали са им отрязали и главите, това намалява престъплението. Децата, за които се говори, че са били подхвърляни от пика на пика, са били всъщност нанизвани на щикове. Там, където е имало само един заклан, ние сме слагали двама. Ние сме удвоявали числото и пр., и пр.
И после, защо този народ се е разбунтувал? Защо това стадо от хора не се остави да се разпореждат с него, както със стадо от добитък? Защо?... и пр.
Тоя начин на оправдание увеличава ужаса. Няма нищо по-мизерно от това да се пазарим с общественото недоволство. Ако смекчаваме престъпленията, ние ги отегчаваме. Това значи хитростта да се постави в услуга на варварщината. Това значи Византия да прости на Цариград.
Да назовем нещата с истинските им имена. Да се убие някой човек в някой лес, наречен Бондийски или Черни лес, се счита за престъпление. Но да се убие един народ в някой друг лес, който се нарича дипломация, е също престъпление.
Само че по-голямо. Това е всичко.
Нима престъплението става по-малко, ако е огромно? Уви! Това е в действителност стар исторически закон. Убийте 6 души, вие сте Тропман. Убийте шестстотин 600 000, вие сте Цезар. Приема се само онова, което е чудовищно. Доказателства: Вартоломеевата нощ биде благословена от Рим, Драгонадите (жестоките преследвания срещу протестантите в Южна Франция) бяха възпети от Босюе; 2 декември 1851 г. бе поздравен от Европа.
Но време е новият закон да замести стария. Колкото и да е тъмна нощта, трябва най-сетне да се зазори.
Да, нощта е тъмна. Призраците възкръсват. После Силабуса, ето ви корана. Библиите се побратимяват, жонгамос декстра. Зад Светия престол се извишава Високата порта. Имаме право да избираме нашите тъмнини. И виждайки, че Рим ни налагаше Средновековието, султанът сметна, че и той трябва да ни наложи своето Средновековие.
Оттам и работите, които стават в България.
Къде ще се спрат?
Кога ще свърши мъченичеството на тази малка, но героична нация?
Време е цивилизацията да удари тържеството на масата и да каже: Стига!
Ние, народите, заповядваме на правителствата да сложат край на престъпленията.
Но нам се казва: Вие забравяте, че има „въпроси”. Да се убие един човек е престъпление, да се убие един народ е само „въпрос”: Русия има Константинопол, Англия има Индия, Франция има Прусия, Прусия има Франция.
Ние отговаряме:
Човечеството също има своя въпрос и той е по-голям от въпроса за Индия, Англия и Русия. Това е въпросът за малкото дете в утробата на майката.
Нека заместим политическите въпроси с въпроса за човека.
Цялото бъдеще е заложено в това.
Да се знае: каквото и да правим, бъдещето ще дойде. Всичко му служи, дори и престъпленията. Страшни служители!
Онова, което става в България, доказва необходимостта от Европейски съединени щати. Разединените правителства трябва да бъдат заместени от обединените народи. Трябва да се сложи край на империите, които убиват. Да обуздаем фанатизма и деспотизма. Да строшим меча роб на предразсъдъците и на овластените догми. Край на войните, на убийствата, на кланетата. Свободна мисъл, свободна търговия, братство. Нима е толкова трудно да се постигне мир? Република Европа, континентална федерация - нямаме вече друг политически избор. Разумът е убеден в това, събитията го потвърждават. По свой начин и защото е ужасна, диващината става свидетел на цивилизацията. Напредъкът носи подписа на Ахмед паша. Жестокостите, извършени в България, не оставят вече никакво съмнение, че Европа има нужда от една европейска народност, от едно-единствено правителство, от едно широко братско посредничество, демокрацията да живее в мир, всичките братски народи да имат за център Париж, т.е. свободата да стане столица на светлината. С една дума, Съединени европейски щати. Това е целта, това е желаният пристан. Вчера това беше само истина, днес благодарение на зверствата в България, то е повече от очебийно. Убийците идват на помощ на философите. Това е доказано от разума, ето че го доказват и изродите.
Бъдещето е един бог, влачен от тигри.
Марга Горанова, съпруга на водача на Априлското въстание в Батак – Никола Горанов. С кости е изписано отстрани – „Останки от 1876 година“
