НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Какъв е фундаменталният наш проблем?

Ами фундаменталният ни проблем е следният:

В днешното извънредно сложно, комплексно, многовариантно и динамично време, изпълнено с изключително сериозни визионерски и управленски, ментални и концептуални, системни и стратегически рискове, премиер на България е човек, чийто интелектуален потенциал и чийто умствен таван са много под нивото, на което трябва да бъдат интелектуалният потенциал и умственият таван на един лидер на нацията в това сложно, комплексно, многовариантно и динамично време и пред лицето на тези изключително сериозни визионерски и управленски, ментални и концептуални, системни и стратегически рискове.

Казано още по-накратко, днес като държава, общество и граждани, ние живеем в такова време и сме изправени пред такива рискове, които изискват с няколко нива по-мощен интелект и с няколко степени по-силен ум, отколкото са интелектът и умът на управляващия ни вече 10 години първи български политик.

В това време и при тези рискове, метафорично казано, трябва да се играе играта „ГО“ – тя е стратегическа игра от най-висш порядък – при това поне с един порядък по-високо от шахмата и на поне два порядъка по-високо от бриджа. А начело на българския отбор е човек, който умее на прилично ниво да играе бридж белот.

Разбира се, в редица други държави лидерите им не са с мозъка на Айнщайн и сивото вещество на Хокинг, но те са заобиколени от проникновени личности или се опират върху мрежа от think-tank-ове, чиято експертиза, стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране ползват.

А у нас премиерът се опира на кого? На съмнително подготвени политолози и най-вече на агресивни в изявите си наемници – те са му били врагове, писали са книги или са държали филипики срещу него, после са му се продали доста скъпо и са станали негови бойци на словото и перото.

Но защо наемните армии са слезли някога, в късното средновековие от историческата сцена? Ами защото наемникът следва парите и когато му платят повече, той още на бойното поле може да мине в противниковия лагер. А и понеже продава себе си, той воюва така, че да не падне в боя и да може колкото се може по-дълго да продава себе си. Веднъж предател, цял живот предател.

Интелектът и умът на нашия премиер, неговата непълноценна образованост и ниската му обща култура неизбежно и неизменно го карат да опростява нещата, да ги превръща от многомерни в двумерни или едномерни. Той веднага отхвърля сложните причинно-следствени връзки, редуцира многообразието, отсича неразбираемото за него, отрича нюансите, детайлите, светлосенките, пъстротата и свежда всичко до черно-бяло, или-или, това да – това не.

Текат дълбочинни процеси, икономиката ни се крепи на косъм в условията на пандемията, над Българската държава е надвиснал дамоклевият меч на инфлацията и стагнацията, кризата и катастрофата, а той вижда само едно решение – да хвърля на вятъра парите на данъкоплатците, да подкупва и купува цели прослойки, да налива като вода в пясък публични финанси в неефективни дейности, да удължава оставането си на власт с цената на всичко и на всяка цена, сякаш Главният проблем на България е не нейното национално оцеляване в тежките съвременни условия, а неговото лично политическо оцеляване...

Някой ще каже – ама нали това е демокрацията, а той е избран демократично??!!

Но това е и набиращият сила и скорост дефект, дефицит на демокрациите, на Демокрацията:

Проблемите стават изключително сложни и механичният сбор от гласовете на хората (от които хора над 90% поне не могат да осмислят тези проблеми и нямат никаква или достатъчно надежда представа как се решават тези проблеми и дори кои са тези проблеми) вече не позволява на гражданите да избират подходящите лидери, адекватните лидери.

Обществата изпитват стратегически дефицит от ориентиране в случващото се, в проблемите, които са на преден план, в рисковете, пред които се изправят и затова не могат да правят адекватни избори на лидери, които точно да осмислят проблемите, вярно да оценяват рисковете и правилно да управляват тези рискове.

 

Какво да се прави тогава? Не знам.

По-скоро мисля над този въпрос – как демократичната формула на механичния сбор от гласове, съгласно която прави са тези, които са повече (а никога тези, които са повече не са били прави и нито един важен проблем на човечеството не е решен с гласуване)

да се съчетае с потребността от избиране на адекватни за времето и рисковете лидери.

 

Сега ще спра дотук.

И отново ще кажа, че главният, фундаменталният български проблем е, че интелектът и умът, културата и образоваността на нашия премиер не са на нивото на времето и рисковете, даже нещо повече – те са с няколко нива по-ниски и по-скромни.

И тази интелектуална и умствена недостатъчност на премиера по отношение на архи-сложността на времето, в което живеем и ултра-сериозността на рисковете, пред които сме изправени, са изключително тревожно предизвикателство пред България, българският народ, българското общество и българските граждани, което може да има трагични последици за всички нас.

 

  • В ПАМЕТ

    Сбогуване с Алек Попов

    АЛЕК ПОПОВ (1966-2024)

    • Спомени и оценки на популярни български писатели за автора на "Мисия Лондон"
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Нобелисти: Край на толерантността към режима на Путин!

     Под това заглавие над 40 носители на нобелови награди се обърнаха към света с призив "световните лидери и всички хора с добра воля да се откажат от всякакви илюзии за Путин и неговия престъпен режим". Той е отворен за присъединяване

     
  • НЕЗАБРАВИМАТА

    Невена Коканова, която европеизира българското кино

    Тя се наложи на екрана не само с грациозната си красота, но и с щедрия си талант, с който изгради първоначално образите на млади девойки с чисти чувства и естествено поведение 

     
  • КЛАСИКА

    30-те най-добри книги според французите

    Класацията е на френския вестник “Le Monde” от 2013 г. Литературни експерти са селектирали 200 заглавия, а списъкът с първите сто е формиран след избор на десетки хиляди читатели. Представяме ви първите 30.

     
  • ИНТЕРВЮ

    "Россия - като чудовището на Франкещайн..."

    "Много скоро Путин, Руската федерация и руснаците ще претърпят военна и репутационна катастрофа, след която ще бъдат презирани и мразени от целия свят", казва Кънчо Кожухаров, автор на книгата „Империята на Пошлостта“

„Стремежът да се забраняват книги, да се въвежда цензура, да се затварят устата на несъгласните, да се проклинат тези, които са извън системата, да се нарушава неприкосновеността на личния живот и да се твърди , че е това е изключително спасение – всичко това е в природата на тоталитаризма.“

Кристофър Хитчънс, английски литературен критик и политически журналист, роден на 13 април преди 75 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Защо обичаме лошото време

 

Привидно семпъл, камерен, скромен, но така въздействащ! Заслугата е безспорно на Яна Лекарска

Книга за малките големи неща

Клер Киган е един от силните гласове на съвременната ирландска литература с вече няколко отличия зад гърба си

 

Себеанализа чрез стихотерапия или превращенията на д-р Фауст

 

Емил Басат за книгата „Стихоанализи” Наталия Недялкова