НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, "Фейсбук"

Всеки висш политик си има слабости.

Може да е циничен, може да е прост, може да е арогантен, може да е корумпиран, може да е нарцис, може да е хитрец, може да е мошеник, може да е всякакъв. Тези слабости се помнят, но в общия контекст на властването на дадения висш политик и си мерят силата с неговите дела.

Но има нещо, което никога не е само подробност от личностния пейзаж на висшия политик. Това е прибягването до насилие!

Подобна слабост е не толкова слабост на характера, това е слабост на начина, по който висшият политик упражнява властта и още повече - разбира властта. Тя е топузът, който натежава в преценката за делата му и се превръща в спомена за него. Тя зачерква всичко друго и поставя на заден план всички други особености и характеристики, заслуги и постижения.

Днес режимът пресече една невидима черта, която по неписаното правило на Прехода беше неизменно съблюдавана през изминалите 30 години. Да не се прибягва до насилие.

Дори все още съхранилата тоталитарното бекапейство в себе си БСП не прибягна през 1991 г. до насилие, когато ние 10 дни провеждахме гладна стачка досами парламента, в центъра на политическа София.

Насилието на властта в една демократична държава винаги е крещящ израз на безсилие, на безпътица и безнравственост.

Защото насилието минира диалога, то радикализира несъгласието, то повдига залозите, то изгаря мостовете, то изчерпва възможността за конструктивен изход от кризата.

Сега вече всички опции и-и са изчерпани, на преден план са опциите или-или.

Съжалявах ББ, макар да не ми бе жал за него.

Сега вече не го съжалявам, защото той стана жалък - скрил се зад полиция и жандармерия, спотаяващ се в мишата дупка на паниката и страха от всички и от всичко - и от оставането на власт, и от падането на власт, и от протестиращите, и от коалиционните партньори.

ББ сам определи как ще бъде запомнен в бъдеще.

А на властта мога само да кажа, изпълнен с огромна тревога за това, което може да се случи - че тя не знае що прави и затова каквото повикала, такова ще се обади.

Една държава може да има подобен главен прокурор, благодарение на който да не се стигне до съд за отприщилите насилието със сопата на властта. Но Историята няма главен прокурор, Историята самата си е главен прокурор, и съдия, и адвокат. И вече пише присъдата за сегашния режим. А тази присъда е без право на обжалване.

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ВОЙНАТА

    Ода за Харкив

     "Държава и народ, които имат град като Харкив, никога не могат да бъдат победени" - коментар на Николай Слатински

„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”

Бохумил Храбал, чешки писател, роден на 28 март преди 109 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Тихословия = умотворение

 

"Тихословия" е новата книга на Анго Боянов

Непреглътнатите думи-камъчета на Марин Георгиев

 

Може би Марин Георгиев не подозира, но той по параболичен начин е обяснил замисъла на книгата си чрез своята рефлексия за фрагментите на Атанас Далчев

За Шекспир, уличното куче и любовта, без която не можем 

Най-ценното достижение на „Шекспир като улично куче“ на Валери Йорданов е всепобеждаващата сила на емпатията