ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Последните дни ми се налага да водя буквално един и същ разговор с хора, които уважавам, но хора, които заобикалят, според мен най-важното. Преди въобще да пристъпим към каквито и да е теми, засягащи избори, нова конституция, Велико народно събрания, "резидента", задължителната военна служба, Ситняково, Сараите, Черепа, Дани Кирилов и останалите смешници, е необходимо да се отговори ясно на два въпроса относно:

- Съдържанието на изтеклите досега аудиозаписи, с глас, наподобяващ този на Борисов;

- Съдържанието на нощното шкафче в резиденцията на Борисов.

Докато отговори на горните въпроси няма, ние няма как и да водим културен дебат помежду си по каквато и да било тема - дали сега било времето за избори, ама кой щял бил да дойде след тях, служебен кабинет ли, блокадите законни ли били и т.н

Над всяко едно решение за всичко важно в държавата сега тегнат въпросите:

- това той наистина ли го е казал;

- тези пари там истински ли са (имат серийни номера);

- това, което се вижда, истинско злато ли е.

Всичко изглежда почти нереално (и една част от мен се надява да е), защото прилича на декор от филм за колумбийски нарко-картел.

Кой има достъп до спалнята на премиера?

Кой може да го фотографира гол, докато спи? (Това е толкова лесно да се установи.)

Възможно ли е да съществува европейски лидер, за когото да е имало дори 1/100 съмнение за почтеност като това към Борисов, и той да остане неопетнен? Сещам се преди 20 години какво предизвика едно петно на роклята на стажантка за кариерата на един американски президент. Сещам се какво се случи у нас след една реплика ("Най-добре е танковете да дойдат") преди 30 години.

Нека си представим какво би станало с Меркел дори за сянка от съмнение, че такива записи има? Какво би се случило с Макрон?

Досега Борисов не е направил реално абсолютно нищо, за да изчисти името си пред България (а и пред Европа). Не са направили нищо и неговите колеги и съпартийци - обещание поне за вътрешно изясняване, независима комисия, и т.н...

То не бяха смешки, то не бяха клипчета на YouTube, или обвинения, че снимките били правени от на президента дрона. На снимката бил Борисов, пистолетът бил негов, ама парите били "аранжирани" от някой друг.

И когато се налага да обменим мнения по тази тема с някои уважавани от мен хора, питам ги - можеш ли да допуснеш, че ще излязат такива неща за теб и ти ще се подхилкваш, ще се майтапиш, ще се правиш на дръж ми шапката? Няма ли - вместо да правиш монолози по какви ли не теми - да искаш да изчистиш името си? Няма ли това да е най-важното за теб, ако си невинен? И ще можеш ли въобще да спиш нощем?

Та, с две думи, докато обществото няма отговори на тези въпроси, всичко е вторично.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Когато жените обичат, те ни прощават всичко, дори и недостатъците. Когато не ни обичат, те не прощават нищо, дори достойнствата ни.“

Оноре дьо Балзак, френски писател, роден на 20 май преди 226 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

На финалната права

 

Като скъпа и майсторски направена забава „Възмездие“ си струва четиристотинте милиона долара, похарчени за реализацията му...

 

„Двойникът“ – обърнете внимание

Един филм, излязъл на екран в България преди 45 години, като никой друг слага пръст в раната на съвремието – с постистината, с фалшивите новини, с хибридните войни, с мотото на социалните мрежи „всеки сам си преценя“…

Истинско и честно

 

"Видно е,  че  българската литература разбира криво това как правдоподобието или фактологичността трябва да присъстват в литературата. Криво разбиране, което, уви, задълбочава идеята за провинциалност, а и е тъжно, че го наблюдаваме и при дебютанти" - коментар на проф. Амелия Личева