ЗАХАРИ КАРАБАШЛИЕВ, "Фейсбук"

Последните дни ми се налага да водя буквално един и същ разговор с хора, които уважавам, но хора, които заобикалят, според мен най-важното. Преди въобще да пристъпим към каквито и да е теми, засягащи избори, нова конституция, Велико народно събрания, "резидента", задължителната военна служба, Ситняково, Сараите, Черепа, Дани Кирилов и останалите смешници, е необходимо да се отговори ясно на два въпроса относно:

- Съдържанието на изтеклите досега аудиозаписи, с глас, наподобяващ този на Борисов;

- Съдържанието на нощното шкафче в резиденцията на Борисов.

Докато отговори на горните въпроси няма, ние няма как и да водим културен дебат помежду си по каквато и да било тема - дали сега било времето за избори, ама кой щял бил да дойде след тях, служебен кабинет ли, блокадите законни ли били и т.н

Над всяко едно решение за всичко важно в държавата сега тегнат въпросите:

- това той наистина ли го е казал;

- тези пари там истински ли са (имат серийни номера);

- това, което се вижда, истинско злато ли е.

Всичко изглежда почти нереално (и една част от мен се надява да е), защото прилича на декор от филм за колумбийски нарко-картел.

Кой има достъп до спалнята на премиера?

Кой може да го фотографира гол, докато спи? (Това е толкова лесно да се установи.)

Възможно ли е да съществува европейски лидер, за когото да е имало дори 1/100 съмнение за почтеност като това към Борисов, и той да остане неопетнен? Сещам се преди 20 години какво предизвика едно петно на роклята на стажантка за кариерата на един американски президент. Сещам се какво се случи у нас след една реплика ("Най-добре е танковете да дойдат") преди 30 години.

Нека си представим какво би станало с Меркел дори за сянка от съмнение, че такива записи има? Какво би се случило с Макрон?

Досега Борисов не е направил реално абсолютно нищо, за да изчисти името си пред България (а и пред Европа). Не са направили нищо и неговите колеги и съпартийци - обещание поне за вътрешно изясняване, независима комисия, и т.н...

То не бяха смешки, то не бяха клипчета на YouTube, или обвинения, че снимките били правени от на президента дрона. На снимката бил Борисов, пистолетът бил негов, ама парите били "аранжирани" от някой друг.

И когато се налага да обменим мнения по тази тема с някои уважавани от мен хора, питам ги - можеш ли да допуснеш, че ще излязат такива неща за теб и ти ще се подхилкваш, ще се майтапиш, ще се правиш на дръж ми шапката? Няма ли - вместо да правиш монолози по какви ли не теми - да искаш да изчистиш името си? Няма ли това да е най-важното за теб, ако си невинен? И ще можеш ли въобще да спиш нощем?

Та, с две думи, докато обществото няма отговори на тези въпроси, всичко е вторично.

  • РЕКВИЕМ

    Извън алеята

    Марин Георгиев за Кирил Кадийски:

    "Беше вулкан, който постоянно изригва…"

     
  • КЛАСИКЪТ

    Неостаряващият гений: 270 години Моцарт

     От дете-чудо до безсмъртен творец, променил музиката завинаги...

    • Моцарт и... Хитлер!  Една абсурдна история…
    • Истината за смъртта на гения.
     

„Бъдещето е глина, от която можете да изваяте живота ден за ден, но миналото е нечуплива, неразрушима скала.”

Сидни Шелдън, американски писател и драматург, роден на 11 февруари преди 109 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

"Магьосника от Кремъл“ - притча за властта и нейната цена (ревю)

 

Филмът със сигурност ще предизвика противоречиви оценки, но не оставя безразличен и ни кара да се замислим за света, в който живеем – и за нашата собствена отговорност, ако искаме да го променим към по-добро.

Триумф за Кирил Манолов в „Риголето“

 

"В контекста на днешния осезаем недостиг на автентични Вердиеви гласове Риголето на Кирил Манолов е рядък пример за пълнокръвна, стилово издържана и дълбоко емоционална, забележителна интерпретация." - рецензия от Василена Атанасова

Да запазиш човешкото си достойнство (ревю)

 

„Върховният Марти“, или за цената на победата и границите на Аз-а...