НИКОЛАЙ МИЛЧЕВ, "Фейсбук"
На 2 септември 2020 година в центъра на София думата е МНОГО:
Много енергия, много болка, много гняв, много надежда. И много хора, и много полиция. И много сблъсъци, и много газ. Много газ.
На 2 септември 2020 триъгълникът на властта в София става Бермудски триъгълник и в него изчезват завинаги илюзии, обещания, лъжи, маски, пагони, партии и човечета, нарекли себе си политици.
На 2 септември 2020 година сградата на бившия Партиен дом е глуха. Много са дебели стените й и главата й е много дебела. Затова в нея се премести Народното събрание – то също е глухо.
На 2 септември 2020 в центъра на София има знамена, младост, плакати с ирония и плакати с небе. Много плакати с ирония и с небе. И хора – много хора и много полиция. И кръв.
Не съм Нострадамус, нито Алена, за да знам какво ще се случи (не че Алена някога е знаела), но все пак – каквото имаше да стане – става. Народът тръгна и прави крачки. И над площада един висок глас се чува:
– Направете още една крачка! Още една крачка! И сега още една!
А в метрото на Сердика ескалаторът за изкачване не работи и хората се редят на опашка и пълзят по стълбите нагоре пеша.
Едно момче обаче – с раница, каска, трикольор и лопата, се затичва по ескалатора, който слиза надолу и за секунди е горе при изхода. И тръгна към площада с каска, трикольор и лопата.
Излезе това момче на изхода, като тичаше по стълби, слизащи надолу.
Това се случва. И още хиляди неща.
