"Свободна Европа"

Българските ученици имат слаба търпимост към чуждото мнение и най-малко уважение към хората от други култури, съобщи "Дневник", като се позова на данни от последното изследване на PISA. От доклада на организацията става ясно, че българските ученици не са добре запознати с глобалните проблеми и не са много ефективни в намирането на идеи за справянето с тези проблеми.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е тест, който оценява функционалната грамотност на учениците по света, както и умението им да прилагат знанията в практиката. Тестът е въведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той се провежда по веднъж на три години сред ученици на 15-годишна възраст.

Последният доклад на PISA е върху изследване, проведено през 2018 г. и представено на 21 и 22 октомври 2020 в Сингапур. В него се проучва способността на учениците да се справят в един взаимосвързан свят, изграден от различни общества.

Един от най-големите плюсове на българските ученици е владеенето на чужди езици - почти 71% от децата говорят поне един език извън майчиния, а над 95% учат два или повече езици. Това, което липсва, обаче, са данни за ефекта от това знание. Не е ясно дали владеенето на чужди езици помага на учениците да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, да формират нагласи към имигрантите и да успеят да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.

Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на убежденията. За България например е посочено, че това е особено ярко изразено сред учениците от по-слаби социални групи и сред тези с по-добро положение. Учениците са защитавали полярни мнения по сложни теми като климатичните промени, миграцията, бедността и международните конфликти. Авторите на доклада посочват, че това се дължи не само на източниците на информация, които децата ползват, но и на семейната и обществената среда.

Неспособността да се чуе чуждото мнение не е някакъв "балкански феномен", пише "Дневник" и посочва, че на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.

Коментари  

0 #1 Любомир Попов 27-10-2020 10:30
Пропаганда, както винаги.
Цитиране
  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

„Особено хубава е душата на нашия народ, в която са изразени: човечност, свенливост и трудолюбие – елементи, които през вековете запазиха племето ни от гибел

Владимир Димитров – Майстора, художник, роден на 1 февруари преди 141 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора

Филмът "Ботев": номерът не мина

 

Обществото се почувства засегнато, заваляха критики. Но хубавото на филма „Ботев“ е реакцията срещу него. Тя показва, че българската аудитория вече ясно различава пропагандата от изкуството в подходите към историята