"Свободна Европа"

Българските ученици имат слаба търпимост към чуждото мнение и най-малко уважение към хората от други култури, съобщи "Дневник", като се позова на данни от последното изследване на PISA. От доклада на организацията става ясно, че българските ученици не са добре запознати с глобалните проблеми и не са много ефективни в намирането на идеи за справянето с тези проблеми.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) е тест, който оценява функционалната грамотност на учениците по света, както и умението им да прилагат знанията в практиката. Тестът е въведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Той се провежда по веднъж на три години сред ученици на 15-годишна възраст.

Последният доклад на PISA е върху изследване, проведено през 2018 г. и представено на 21 и 22 октомври 2020 в Сингапур. В него се проучва способността на учениците да се справят в един взаимосвързан свят, изграден от различни общества.

Един от най-големите плюсове на българските ученици е владеенето на чужди езици - почти 71% от децата говорят поне един език извън майчиния, а над 95% учат два или повече езици. Това, което липсва, обаче, са данни за ефекта от това знание. Не е ясно дали владеенето на чужди езици помага на учениците да се интересуват от чужди култури, да ги уважават, да формират нагласи към имигрантите и да успеят да се адаптират, когато попаднат в различна или променяща се среда.

Масов проблем по света е, че сред учениците има сериозно поляризиране на убежденията. За България например е посочено, че това е особено ярко изразено сред учениците от по-слаби социални групи и сред тези с по-добро положение. Учениците са защитавали полярни мнения по сложни теми като климатичните промени, миграцията, бедността и международните конфликти. Авторите на доклада посочват, че това се дължи не само на източниците на информация, които децата ползват, но и на семейната и обществената среда.

Неспособността да се чуе чуждото мнение не е някакъв "балкански феномен", пише "Дневник" и посочва, че на другия полюс са страни като Северна Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Румъния, и Турция.

  • БЕЗСМЪРТИЕ

    Девизът „Свобода или смърт“ навърши 250 години

    Фразата е използвана за първи път в църква, когато адвокатът и законодател Патрик Хенри държи пламенна реч, за да убеди колонистите от Вирджиния да се подготвят за война срещу потисническата Великобритания

„Правителство, което повиши цената на бирата, неминуемо пада от власт.”

Ярослав Хашек, чешки писател, роден на 30 април преди 142 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.