„Този, който прави от себе си звяр, се освобождава от болката да бъде човек.“

„Нямам желание да разговарям с човек, който е написал повече, отколкото е прочел.“

„Писателят само започва книгата. Читателят я завършва.“

„Патриотизмът е последното убежище на негодника.“

„Позволи на децата си да бъдат щастливи по свой собствен начин. Какъв по-добър начин биха могли да намерят?“

„Необходимо е да се надяваме. Защото надеждата, сама по себе си, е щастие.“

„Пътят към ада е постлан с добри намерения.“

„Никога не можеш да бъдеш мъдър, ако не обичаш да четеш.“

„Човек, който изразява мисълта си с много думи, е като стрелец, който вместо да уцелва с един изстрел, стреля безразборно с надеждата един от изстрелите да е точен.“

„Любовта е мъдростта на глупака и глупостта на мъдреца.“

„Животът не е дълъг и не бива да губим много време в мислене как да го прекараме“.

„За да искаме от всички хора да казват истината, трябва първо да ги научим да я изслушват.“

„Езикът е облеклото на мисълта.“

„Природата е дала толкова власт на жената, че законът не може да си позволи да й даде повече.“

„Виното кара човек да е по-доволен от себе си, но не винаги другите са по-доволни от него.“

„Няма по-голямо ласкателство за мъжа от щастието на неговата съпруга. Той е винаги горд, че е източник на това щастие.“

 

САМЮЪЛ ДЖОНСЪН – английски поет, писател, есеист, биограф, лексикограф и критик, роден на 18 септември 1709 г. През 1755 г. излиза неговият „Речник на английския език“, който оказва голямо влияние върху развитието на съвременния английски език и е определен за едно от най-големите постижения в науката. Речникът му носи слава и успехи и до публикуването 150 години по-късно на първия Оксфордски речник се счита за най-качествения английски речник. Сред по-късните творби на Джонсън са множество есета, анотирано издание на пиесите на Шекспир и популярният роман „Историята на Раселас, принц на Абисиния“ (The History of Rasselas, Prince of Abissinia). През 1763 г. пътува до Шотландия и описва преживяванията си в „Пътешествие до западните острови на Шотландия“ (A Journey to the Western Islands of Scotland). В края на живота си публикува опуса „Животът на най-известните английски поети“ (Lives of the Most Eminent English Poets) - сборник с биографии и критически преглед на поети от ХVІІ и ХVІІІ век.  Определян е за единственият велик критик в английската литература. Умира през 1784 г.

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...