"Поканих 8 журналисти, които съм ги канил още при подписването 2012 г. Това са хората, които през годините следяха процеса – 5 години е труд по този Лувър. От първия ден тези хора са работили. Писаха доста материали. Питайте медиите некога молил ли съм ги да напишат това, което аз искам, примерно.

Взимал съм пари за реклама, малък ми е бюджетът за култура. Аз бях в делегацията, министър-председателят Борисов – това е човекът, който ми даде гаранции, аз съм имал все пак неговото рамо. Тази изложба не стана така съвсем от небето. Имах нужда от финансова подкрепа и Влади Горанов и премиерът ме подкрепиха.

Един и същ въпрос ми задават – колко струва изложбата. Четири пъти по-малко от логото на България – онова шареничкото малко нещо. Ето, може човек да смята, аз имах двойка по математика.

Ореваха орталъка четири човека, знаете ги…

Случи се нещо много хубаво, не знам дали друг път ще се случи. Не в някоя дупка – в зала „Ришельо”! Демотивиран съм вече да правя такива жестове. Пет години се работи да излезем от комплексите за малоценност, но като си дойдеш в родината, няколко души сипват една кофа с помия и медиите тиражират… У нас отрицанието е новина, стана начин на живот.

От тази изложба нищо не следва – пак малък бюджет, не знам как ще изплатя на някои театри заплатите, ще ходя да се моля… Е, направих реформата, дайте сега малко пари!

Няма да остане време да кажа нещо за съпътстващите мероприятия, които минаха на много високо ниво. Закарахме в Париж да представят своите книги от Клуба на жените писателки 4 прекрасни писателки – Милена Фучеджиева, Леа Коен, Амелия Личева, Виктория Христова. Хората бяха вдъхновени! В българския културен център академик Светлин Русев откри изложба. Представихме от издателството на Иван Гранитски последната издадена българска книга и за щастие или нещастие това беше на Валерия Велева „Рани от власт” – портрети на личности. Жената се представи, взимаха се автографи, радваха се на всичко това. Ами Кукузелите! Един хорист се разревал! Те не са държавни Кукузелите. Той не е Кукузел, може да пее в хор „Гусла” – негова свещена воля!. Кукузелите ми вдигнаха 1200 души на крака!

Какво лошо се случи, че 20 минути говорим за 4 човека негативни? Сладолед ли са направили, Айфеловата кула ли са построили? Кои са тези хора?

Там беха и Антон Дончев и кинаджиите с един проект за богомилите. Беха лицето на българската нация и култура! Нация и култура! Все достойни талантливи хора! Митовски беше, Любо Нейков – не са ли млади хора? Не можем цялата държава да я закараме! С малкото си пари се опитахме да направим нашествие на българската култура в Париж. Всички са получили колкото министърът е командирован!

Талантът не се дели на младо и старо. Това са големи имена. Милена Фучеджиева – аз наскоро прочетох две нейни книги - ми страхотно момиче. Само защото е младо, да го изкараме посредствено ли? Едно много талантливо същество!

Това не е ли социализъм – на всичко да си против, а ти самият да си никой, на всяка манджа да се месиш, а едно дърво не си посадил! Аз затова не искам да ходя по телевизии. Не искам да съм част от тая говоряща група, едни и същи хора, които обикалят всички телевизии и обслужват определени кръгове!

Открих българското кино този мандат, и това да го чуят. Открих едно прекрасно училище, което може би е единственото в България, което няма азбест. Открих Ларгото. Направих гробище на българските творци, които бяха в тръни, кал и тиня.

Да, влезахме в най-големия световен музей! Ний влезахме в световната история! Ние станахме равни с равните! Ние вече с Москва преговаряме по друг начин! Мароко вече ни иска златните – преговаряме по друг начин. Ние станахме висока летва!"

Министърът на културата Вежди Рашидов за скандалите с делегацията му в Париж, в предаването „На светло” по Нова телевизия, 19 април 2015 г.

  • ВОЙНАТА

    Четири години от онзи февруари. Поклон пред Украйна!

     "Е, днес се навършват четири години след онази „една седмица“, в която Русия щеше да „свърши с Украйна“. Четири години, през които станахме свидетели – всички станахме свидетели, дори онези, които и до днес не искат да го признаят – на появата в нашия съвременен свят на един невероятен, буквално умоневместимо героичен народ..." - Калин Янакиев

„Душите са свити от публичните грехове, всеки стои на пост като птица в клетката си.“

Георгиос Сеферис, гръцки поет, роден на 13 март преди 126 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Едно впечатляващо изследване за българската литературна класика в киното

 

„Българската литературна класика във филмовото изкуство“ е стойностна, качествена и респектираща книга – явление в нашето съпоставително изкуствознание

 

Оръжие срещу неинтелигентността (ревю)

 

„Фотий Философът" от Смилен Марков - по-тънка от косъм, по-здрава от диамант: нишката на православната спекулативна теология...

„Брънч за начинаещи“ – с усмивка и благодарност (ревю)

 

По всичко личи, че публиката у нас е зажадняла за положителни емоции и добро настроение, което гарантира големия успех на филма на Яна Титова.