„Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Животът на филмовата звезда е толкова фалшив – да живееш за фалшиви ценности и за публичност.”

„Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.”

„Винаги съм била луда по котките.”

„Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45.”

„Животът е твърде кратък, за да работим толкова упорито.”

„Класическите пиеси изискват повече въображение и общо образование, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир, отколкото всички останали.”

„Когато вляза в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да им доставям удоволствие.”

„Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.”

„Родителите ми бяха изключително доволни, че знаех какво искам и че исках да го направя.”

„Шоуто е като влак. Човек само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване – може да отплуваш, накъдето си искаш.”

„Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала. Е, това съм самата аз.”

„Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.”

„Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си, изгарят себе си, като мен.”

ВИВИАН ЛИЙ – английска актриса, родена на 5 ноември 1913 г. Известна е с участието си в два от най-популярните филма в историята на „Холивуд” – „Отнесени от вихъра” по едноименния роман  на Маргарет Мичъл и „Трамвай Желание”с Марлон Брандо. Има дългогодишна връзка с Лорънс Оливие. Здравето й е нестабилно през целия й живот. Страда от биполярно разстройство. Умира от туберкулоза през 1967 г.

„Да умреш не е страшно, страшно е да не живееш.”

Анри Барбюс, френски писател, роден на 17 май преди 153 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...