„Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Животът на филмовата звезда е толкова фалшив – да живееш за фалшиви ценности и за публичност.”

„Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.”

„Винаги съм била луда по котките.”

„Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45.”

„Животът е твърде кратък, за да работим толкова упорито.”

„Класическите пиеси изискват повече въображение и общо образование, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир, отколкото всички останали.”

„Когато вляза в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да им доставям удоволствие.”

„Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.”

„Родителите ми бяха изключително доволни, че знаех какво искам и че исках да го направя.”

„Шоуто е като влак. Човек само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване – може да отплуваш, накъдето си искаш.”

„Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала. Е, това съм самата аз.”

„Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.”

„Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си, изгарят себе си, като мен.”

ВИВИАН ЛИЙ – английска актриса, родена на 5 ноември 1913 г. Известна е с участието си в два от най-популярните филма в историята на „Холивуд” – „Отнесени от вихъра” по едноименния роман  на Маргарет Мичъл и „Трамвай Желание”с Марлон Брандо. Има дългогодишна връзка с Лорънс Оливие. Здравето й е нестабилно през целия й живот. Страда от биполярно разстройство. Умира от туберкулоза през 1967 г.

  • ДЕБЮТ

    „Вяра на баба Вера“ – книга за всяка баба и внучка

    Симпатичната история е разказана от Вяра Георгиева, която дебютира в жанра. Своя дебют като илюстратор на детска книга прави и художничката Габриела Петкова, която печели първия по рода си конкурс, организиран от издателството.

  • СЛЕДИТЕ ОСТАВАТ

    „Оръжията и човекът“, Анна Каменова и… фактите

    „Който бе чел и който не бе чел пиесата измежду тези синковци, разпространяваше заблудата, че Шоу написал тази пиеса само защото мразел българите… Но никой от тях не бе прочел предговора и не бе забелязал, че Шоу говори с топло чувство за „храбра малка България“, която без да насърчава милитаризма, може да бъде героична.“

"Когато искаш да намериш жест, когато търсиш как да играеш на сцената, трябва само едно - да се вслушаш в музиката. Композиторът вече се е погрижил за това."

Мария Калас, оперна дива, родена на 2 декември преди 101 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Алчност и нещастие

„Котка върху горещ ламаринен покрив“ в Театър „София“ е не режисьорски, а актьорски театър. Истински актьорски театър без кълчения, мечкарщини, грубиянщини, а фин, изискан, пестелив. Толкова пестелив, че стига до изящество, до на майсенския порцелан изяществото…

Размисли след гледането на втория „Гладиатор“

 

Филмът е силен, ярък и стойностен. Задължителен за гледане и запазване в личната колекция.

Патриот: автобиографията на Алексей Навални

"Още преди да прочета "Патриот" смътно знаех отнякъде, че фамилията Навални е украинска (укр. Навальний), но не си бях направил труда да проверя това и да се информирам в кое поколение е връзката с Украйна" -  Владимир Сабоурин