„Аз не съм филмова звезда, аз съм актриса. Животът на филмовата звезда е толкова фалшив – да живееш за фалшиви ценности и за публичност.”

„Актьорът е само преводач на мислите на драматурга и колкото по-голям е драматургът, толкова по-голямо е удовлетворението да се играе в негова пиеса.”

„Винаги съм била луда по котките.”

„Ева Перон имаше късмет. Тя си отиде на 32. А аз съм вече на 45.”

„Животът е твърде кратък, за да работим толкова упорито.”

„Класическите пиеси изискват повече въображение и общо образование, за да могат да се изпълнят. Ето защо аз обичам да играя много повече Шекспир, отколкото всички останали.”

„Когато вляза в театъра, се чувствам в безопасност. Обичам публиката. Обичам хората и играя, защото обичам да им доставям удоволствие.”

„Понякога ме е страх от истината в репликите, които казвам. Но страхът никога не бива да бъде показван.”

„Родителите ми бяха изключително доволни, че знаех какво искам и че исках да го направя.”

„Шоуто е като влак. Човек само си говори и си седи на мястото. Но Шекспир е като морско плуване – може да отплуваш, накъдето си искаш.”

„Нали знаете пасажа, където Скарлет изразява радостта си, че нейната майка вече си е отишла и не може да види какво лошо момиче е станала. Е, това съм самата аз.”

„Комедията е много по-трудна от трагедията и изисква много по-добро обучение. Много по-лесно е да накараш хората да плачат, отколкото да се смеят.”

„Аз съм скорпион, а скорпионите изяждат сами себе си, изгарят себе си, като мен.”

ВИВИАН ЛИЙ – английска актриса, родена на 5 ноември 1913 г. Известна е с участието си в два от най-популярните филма в историята на „Холивуд” – „Отнесени от вихъра” по едноименния роман  на Маргарет Мичъл и „Трамвай Желание”с Марлон Брандо. Има дългогодишна връзка с Лорънс Оливие. Здравето й е нестабилно през целия й живот. Страда от биполярно разстройство. Умира от туберкулоза през 1967 г.

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Не се уча от живота. Изучаването дори на собствения опит не винаги е сполучливо.“

Бил Наи, английски актьор, роден на 12 декември преди 76 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Последните дни на Хемингуей

 

Съвременният френски писател ни предлага „документален“ роман за последната година от живота на великия бикоборец. Хронологическият отрязък от 12. 07.1960 г. до 2.07.1961 г., около който се разгръща сюжетът

 

След „Последният ловец на делфини“

 

Страниците, посветени на дългогодишното комунистическо управление, са изпълнени със спотаен драматизъм и критичен патос. 

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков