„В нашия живот истината винаги побеждава, но животът често не е достатъчен.”

„За да създадеш картина около боен кораб, имаш нужда и от боен кораб.”

„Изкуството е истинското, когато народът говори от името на художника.”

„Кадърът никога няма да бъде писмо, а винаги ще си остане многозначен йероглиф.”

„Хората винаги ще си останат неизчерпаем извор на опит.”

„Не може нищо да създадеш, без да познаваш конкретните чувства и страсти, с които искаш да спекулираш.”

„Аз съм убеден в необходимостта от колективизма в работата.”

 „Сценарият по същество е неоформен материал, а неговото осъществяване е в зависимост от  избраните теми и тяхното оптическо въплъщение.”  

„Темата е способна да вълнува, независимо в какъв вид е представена.”

„По време на турнетата в чужбина авторите на съветските филми през 1920 г. бяха буквално потресени, когато гледаха филмите си на огромните екрани.”

„Ние, руснаците, или си чупим вратовете, или побеждаваме.”

„И природата, и обстановката, и декорите, и самият заснет материал в момента на монтажа често са по-умни от автора и режисьора.”

„Режисьорът е длъжен да избере или театъра, или киното.  Да е ангажиран и с двете е невъзможно, ако иска да създаде нещо добро.”

СЕРГЕЙ АЙЗЕНЩАЙН - съветски кинорежисьор и кинотеоретик, роден на 23 януари 1898 г. Баща му е германски балтиец, а майка му – рускиня. Най-известните негови филми са "Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове. През 1930 г. „Парамаунт Пикчърс” му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати. Той приема краткосрочен договор за 100 хил. долара и отива в Холивуд веднага. Но споразумението се проваля. Особеният му подход  към киното се оказал несъвместим с комерсиалия начин за правене на филми в американските студия. Заради престоя си в САЩ има проблеми със сталинската цензура. Умира на 11 февруари 1948 г. в Москва.

Фундаменталният му труд „Монтажът” е преведен на български.

 

„Пленяват ме хора, които могат да живеят без страх от последствията, да бъдат страстни без предпазливост, хора, които безумно мразят и обичат.”

Федерико Фелини, италиански режисьор, роден на 20 януари преди 105 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Съседната стая“ - за правото на избор, приятелството и нещата от живота

 

Филмът е елегантно и изтънчено есе за смисъла на живота и за избора на смъртта...

Вслушвания в уроците на мъдростта и времето

В самия край на 2024 г. българската литературно-философска публика беше зарадвана от книгата „Вслушвания“ на Митко Новков, съдържаща дванадесет негови есета...

Писателю, бъди цял!

 

Марин Георгиев отдавна разлайва литературните псета. Причината е в неговия метод, който той никъде не е формулирал, но го приема като нещо дадено и прието, присъщо на душата и морала му. В „Заговорът на мъртвите“ той го обговаря многократно, но никъде не го формулира...