„В нашия живот истината винаги побеждава, но животът често не е достатъчен.”

„За да създадеш картина около боен кораб, имаш нужда и от боен кораб.”

„Изкуството е истинското, когато народът говори от името на художника.”

„Кадърът никога няма да бъде писмо, а винаги ще си остане многозначен йероглиф.”

„Хората винаги ще си останат неизчерпаем извор на опит.”

„Не може нищо да създадеш, без да познаваш конкретните чувства и страсти, с които искаш да спекулираш.”

„Аз съм убеден в необходимостта от колективизма в работата.”

 „Сценарият по същество е неоформен материал, а неговото осъществяване е в зависимост от  избраните теми и тяхното оптическо въплъщение.”  

„Темата е способна да вълнува, независимо в какъв вид е представена.”

„По време на турнетата в чужбина авторите на съветските филми през 1920 г. бяха буквално потресени, когато гледаха филмите си на огромните екрани.”

„Ние, руснаците, или си чупим вратовете, или побеждаваме.”

„И природата, и обстановката, и декорите, и самият заснет материал в момента на монтажа често са по-умни от автора и режисьора.”

„Режисьорът е длъжен да избере или театъра, или киното.  Да е ангажиран и с двете е невъзможно, ако иска да създаде нещо добро.”

СЕРГЕЙ АЙЗЕНЩАЙН - съветски кинорежисьор и кинотеоретик, роден на 23 януари 1898 г. Баща му е германски балтиец, а майка му – рускиня. Най-известните негови филми са "Броненосецът „Потьомкин“ и „Александър Невски“. Филмите му попадат в жанра на политическата пропаганда. Повлиява силно на ранните кинотворци заради иновативния му начин на монтаж и написани от него теоретични трудове. През 1930 г. „Парамаунт Пикчърс” му предлагат възможност да снима филм в Съединените щати. Той приема краткосрочен договор за 100 хил. долара и отива в Холивуд веднага. Но споразумението се проваля. Особеният му подход  към киното се оказал несъвместим с комерсиалия начин за правене на филми в американските студия. Заради престоя си в САЩ има проблеми със сталинската цензура. Умира на 11 февруари 1948 г. в Москва.

Фундаменталният му труд „Монтажът” е преведен на български.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Религиозният култ е едно представление, едно драматично представление, една фантазия, една „заместваща“ реализация.“

Йохан Хьойзинха, холандски филолог и историк, роден на 7 декември преди 153 години

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция