„Най-голямото предимство на старостта е духовната свобода.“
„Има само един успех – да прекарате живота си, както искате.“
„Мечтата не е бягство от реалността, а средство да се приближиш към нея.“
„Добротата е единствената ценност в този илюзорен свят, която може да бъде самоцел.“
„Най-ценното, което ме научи живота е за нищо да не съжалявам.“
„Любовта умира. Най-голямата трагедия в живота не е, че хората са смъртни, а че не зная как да се обичат.“
„Има три правила за писането на романи. За съжаление никой не ги знае.”
„ Ако искаш мъжете да са добри с теб, трябва да се държиш отвратително с тях; отнасяш ли се както трябва, те ще те накарат да си платиш за това.” — из „Души в окови“
„Човек не си отива веднага след като направи завещанието си, то е предохранителна мярка. Привеждането на всички дела в порядък е чудесна подготовка за преживяване остатъка от живота без тревога за бъдещето.”
„Винаги ме е удивлявало защо хората се стремят толкова към запознанство със знаменити личности. Престижът, който завоювате, след като съобщите на своите приятели, че познавате някои известни личности, доказва единствено това, че самият вие сте твърде маловажен.”
„Не знаеше какъв дълъг, каменист и виещ се край пропасти път трябва да измине навлизащият в живота, докато приеме реалността. Илюзия е, че младостта е щастлива, илюзия на онези, които са я загубили; младите страдат от безброй лъжливи представи, които са им били внушени, и всеки път, щом се докоснат до истината, тя ги наранява. Като че са жертви на заговор, защото книгите, които им се дават да четат – минали през подбор и затова пълни с идеализирани представи, както и нещата, които чуват от по-възрастните – хора, гледащи назад към миналото през розовата мъгла на забравата – ги подготвят за един недействителен живот. Те трябва сами да открият, че всичко прочетено и чуто е лъжа, лъжа и само лъжа, и всяко откритие е още един гвоздей, забиван в тялото им, разпънато на кръста на живота. Но странно – всеки преживява това горчиво разочарование, а после на свой ред допринася за изграждането на илюзии, несъзнателно тласкан от непреодолима вътрешна сила.” — из „Души в окови“
„Не ме интересува дали хората споделят моите мисли. Разбира се, смятам себе си за прав (иначе не бих разсъждавал по този начин), а другите за криви – но това, че са такива, изобщо не ме трогва. Не съм се вълнувал особено, когато съм откривал, че някое мое мнение се различава от това на мнозинството. До известна степен имам доверие в своя инстинкт.”
„Само мъж, който уважава жената, може да се раздели с нея, без да я унижава.”
„Следвай наклонностите си, без да забравяш, че зад ъгъла стои полицай.” — из „Души в окови“
„Смелите думи, който изглеждат толкова нови на този, който ги произнася, са били изговаряни вече стотици пъти, и то с почти същата интонация.”
„Странно нещо е животът. Ако откажеш да приемеш друго, освен най-доброто, много често го получаваш.”
„…Човек не действа по определен начин, защото мисли по определен начин, а по-скоро мисли по определен начин, защото е създаден такъв. И истината няма нищо общо с това. Няма истина. Всеки е философ сам за себе си.” — из „Души в окови“
„Хората са лоши толкова, колкото са нещастни.“
СЪМЪРСЕТ МОЪМ - английски белетрист и драматург, един от най-известните и най-високоплатени западни писатели през 30-те години на XX век, роден на 25 януари 1874 г. Започва с кратки разкази и още 23-годишен публикува първия си роман "Лайза от Ламбет". През следващите години пише предимно пиеси, като четири от тях се играят в Лондон с голям успех. През 1915 г. е издаден автобиографичния му роман „Души в окови”. По време на Първата световна война е английски шпионин в Швейцария. През 1928 г. Моъм купува резиденция на Френската ривиера, нарича я вила "Мореск" и живее там до края на живота си. В нея гостуват известни личности като Уинстън Чърчил, Хърбърт Уелс и Ноел Коуард. Известни негови романи са „Театър”, „Луна и грош”, „Ашендън”, „Острието на бръснача” и др. Творчеството му е влязло завинаги и в киното. Умира на 16 декември 1965 г.