„Творецът е човек на крайностите.”
„Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза.
„След избухването на демокрацията се наложи по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен. А най-личната ми биография, тая, за която на всяка цена бих премълчала, е в стиховете.”
„Приятелството надживява влюбванията.”
„Странно е, но от форумна обида от страна на човек, когото не си виждал в живота си и даже не знаеш със сигурност мъж ли е, жена ли е, звяр или хермафродит, много силно боли! Не мога да си обясня това явление. Има много злоба по форумите и чатовете, чувствителният човек, който търси там общуване, трябва да е готов за това.”
„Аз съм човек, който лесно прощава... Но не прощавам жестокостта.”
„Аз знам, че съм пишман журналист и недовършил поет.”
„Ние сме един безкрайно изморен народ. И все от чакане на ползи и възнаграждения за страха.”
„Аз като работеща жена, уоркинг гърл, дето се казва, женствеността у жената ми се струва, че е добре да поддържа. И съответно у мъжа – мъжествеността, защото много се омешаха половете, въпреки че аз имам едно чувство на умиление и към хората с двойна ориентация.”
„На Вазов завиждам, защото е народен поет.”
---
А днес моят собствен наследник
извършва геройски бели.
Не съм се изгубил безследно,
щом той ме повтаря, нали? — от текста на песента към филма „Войната на таралежите“ - „Къде остана детството?“
--------------
Изявление за печата
Е-е-е! Много ме обвиняват
в песимистичен провал.
В такава и онакава,
в неоправдана печал.
Какво да се прави, братя?
Какво да кажа, сестри?
Такъв ми е занаятът.
Не съм Мария Кюри,
не мога вдън епруветки
да свеждам ясни очи...
В мен всяка вена и клетка
са рентгенови лъчи!
Какво, ако ми е тъжно?
При вас все ли е добре?
Добре ли е, ако лъжа -
в петит или нонпарей -
че няма никакви драми
и просто липсва тъга?
Но Истината е дама
и ще ми сложи рога!
Ще кресне: "Какво се радваш?
Виж, аз съм вече при друг!
Стисни поетична брадва
в оптимистичен юмрук,
изколвай всяка тревога,
съмненията - на смърт!
А двата ти пресни рога
да крепнат и да цъфтят..."
Поставям вам за задача
да разрешите на мен
горчиво и зло да плача
над всеки безсмислен ден,
да късам сърце и нерви
от ярост пред всеки враг,
да казвам на червея - червей,
и на глупака - глупак!
Такъв ми е занаятът.
И жанрът ми е такъв.
Това е, сестри и братя...
Кой хвърли камък пръв?
---
Майстора и Маргарита
Развяла риза на усмирител,
съдбата бодро размахва бича.
Няма го Майстора, Маргарита.
Няма да има притча.
Ще има най-нормална халтура.
Това е факт и не е секретен.
Факт: дяволът е морален урод,
а ти си просто Гретхен.
Висока лудост не съществува.
(Имало, казват - луди зодии...)
А любовта е бездарен увод
в шедьовъра за развода.
Заела пост и поза на ритор,
прозата се преправя на притча.
Няма го Майстора!
Маргарита,
още ли го обичаш?
МИРЯНА БАШЕВА – българска поетеса, родена на 11 февруари 1947 г. Прописва в началото на 70-години. Заради оригиналната мисъл и мелодичността стиховете си става търсен автор на текстове на популярни песни. Писала текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор. Умира на 12 юли 2020 г.
Снимка: fakel.bg
