„Творецът е човек на крайностите.”

„Това, че съм израсла сред книги и съм се влияла повече от книги, отколкото от житейски факти, е и добре, защото така оставаш по-нравствен, но е и зле, тъй като по-тежко се изживява сблъсъкът с грубата житейска проза.

„След избухването на демокрацията се наложи по-сериозно да подходя към въпроса за хляба насъщен. А най-личната ми биография, тая, за която на всяка цена бих премълчала, е в стиховете.”

„Приятелството надживява влюбванията.” 

„Странно е, но от форумна обида от страна на човек, когото не си виждал в живота си и даже не знаеш със сигурност мъж ли е, жена ли е, звяр или хермафродит, много силно боли! Не мога да си обясня това явление. Има много злоба по форумите и чатовете, чувствителният човек, който търси там общуване, трябва да е готов за това.”

„Аз съм човек, който лесно прощава... Но не прощавам жестокостта.”

„Аз знам, че съм пишман журналист и недовършил поет.”

„Ние сме един безкрайно изморен народ. И все от чакане на ползи и възнаграждения за страха.”

„Аз като работеща жена, уоркинг гърл, дето се казва, женствеността у жената ми се струва, че е добре да поддържа. И съответно у мъжа – мъжествеността, защото много се омешаха половете, въпреки че аз имам едно чувство на умиление и към хората с двойна ориентация.”

„На Вазов завиждам, защото е народен поет.” 

  ---

А днес моят собствен наследник

извършва геройски бели.

 Не съм се изгубил безследно,

 щом той ме повтаря, нали?от текста на песента към филма „Войната на таралежите“ - „Къде остана детството?“

--------------

Изявление за печата

Е-е-е! Много ме обвиняват

в песимистичен провал.

В такава и онакава,

в неоправдана печал.

 

Какво да се прави, братя?

Какво да кажа, сестри?

Такъв ми е занаятът.

Не съм Мария Кюри,

не мога вдън епруветки

да свеждам ясни очи...

В мен всяка вена и клетка

са рентгенови лъчи!

 

Какво, ако ми е тъжно?

При вас все ли е добре?

Добре ли е, ако лъжа -

в петит или нонпарей -

че няма никакви драми

и просто липсва тъга?

Но Истината е дама

и ще ми сложи рога!

Ще кресне: "Какво се радваш?

Виж, аз съм вече при друг!

Стисни поетична брадва

в оптимистичен юмрук,

изколвай всяка тревога,

съмненията - на смърт!

А двата ти пресни рога

да крепнат и да цъфтят..."

 

Поставям вам за задача

да разрешите на мен

горчиво и зло да плача

над всеки безсмислен ден,

да късам сърце и нерви

от ярост пред всеки враг,

да казвам на червея - червей,

и на глупака - глупак!

 

Такъв ми е занаятът.

И жанрът ми е такъв.

Това е, сестри и братя...

Кой хвърли камък пръв?

---

Майстора и Маргарита

Развяла риза на усмирител,

съдбата бодро размахва бича.

Няма го Майстора, Маргарита.

Няма да има притча.

 

Ще има най-нормална халтура.

Това е факт и не е секретен.

Факт: дяволът е морален урод,

а ти си просто Гретхен.

 

Висока лудост не съществува.

(Имало, казват - луди зодии...)

А любовта е бездарен увод

в шедьовъра за развода.

 

Заела пост и поза на ритор,

прозата се преправя на притча.

Няма го Майстора!

Маргарита,

още ли го обичаш?

МИРЯНА БАШЕВА – българска поетеса, родена на 11 февруари 1947 г. Прописва в началото на 70-години. Заради оригиналната мисъл и мелодичността стиховете си става търсен автор на текстове на популярни песни. Писала текстове за песни по музика на Петър Чернев, Михаил Белчев, Стефан Димитров, Атанас Косев, Юри Ступел и др. Песните ѝ са изпълнявани от много звезди на българската естрада. Стиховете ѝ са преведени на много европейски езици. През 1979 г. пише стиховете към филма „Войната на таралежите“ на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов пише сценария на игралния филм „Последни желания“ (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор. Умира на 12 юли 2020 г.

Снимка: fakel.bg

 

  • СТАРИТЕ ЛЕНТИ

    "Живях шарено": 95 години от рождението на Георги Черкелов

     „Нека не ми се сърди театърът, но аз повече обичам киното. Най-напред като зрител го предпочитам. Като дете гледах много филми..."

     
  • НА ФОКУС

    Анна и Александър

    Джами Филбрик от „Moviefone“ и Карeн Бенардело от „Cinemadailyus“ разговарят с Максин Пийк и Джейсън Айзъкс за филма  „Words of War“ и партньорството им на снимачната площадка.

    • Лентата разказва за покойната вече руска журналистка Анна Политковская
     
  • ПОЗИЦИЯ

    Азис или Моцарт?

     Отново за една болна тема - музиката и младите .

    •  Какъв е приносът им към българската култура и духовност днес?
    • Друго некрасиво явление са детските естрадни прояви по телевизията. 
     
  • ПОЛЕЗНО

    Как да си направим градинка – буфер срещу промените в климата

     Принципи, с които всеки може да допринесе за повече природа в населените места...

     
  • ПОЗИЦИЯ

    Декларация за правата на варварина

    "Все повече хора могат да решат, че образоваността изобщо е нещо излишно за човека. И че насилие в името на образоваността е наложено от високообразованите, за да си осигурят за вечни времена вечна власт над нискообразованите" - Коментар на Деян Кюранов

„Не трябва да казваме на младите хора какво трябва да направят… Мисля, че всеки е длъжен да изживее собствения си живот.“

Рони Джеймс Дио, американски певец, поет и композитор, роден на 10 юли преди 83 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

Един филм на Джери Брукхаймър

 

Това, което прави „F 1 Филмът“ събитие, хит и предпочитано зрителско заглавие е преди всичко уверената и дръзка режисура на Джоузеф Козински...

 

Романът с добри намерения и неуспешна  реализация

 

"По инерция написах, че „Планът „Елиминирай Европа“ е роман, но това е по скоро репортаж, псевдодокументалистика, сценарий за тв сериал, някакъв микс между криминале, екшън, трилър и мелодрама" ревю на Борислав Гърдев.

Сценарии за бъдещето

Сборникът „Червеният кръст на сцената“ съдържа драматургия и театрална есеистика на Цвета Софрониева, създадени между 1988 и 2024 г. Тя разглежда възможностите на културата да бъде „спешна помощ във време на промяна на отношението на човечеството към самото себе си“.