„Красотата трябва да е като спазъм, в противен случай тя няма да оцелее.”
„Странствай, пробуждай се, занимавай се с окултното!” (за сюрреализма)
„Може би единствено детството се доближава най-много до истинския живот.“
„Еротизмът е пищна церемония в подземието.“
„Най-простото сюрреалистично действие се състои в това да излезеш на улицата с револвер в ръка и да стреляш напосоки в тълпата колкото можеш повече. Всеки, който никога не е изпитвал желанието да се разправи по този начин с унижението и затъпяването, явно сам принадлежи към тази тълпа, а собственият му корем е на нивото на куршума.“
„Най-големият дар на живота е, че ти дава възможност да се откажеш от каквото искаш.“
„Човек, който не може да си представи кон, който галопира върху домат, е идиот.“
„Хуморът е процес, който позволява на човек да избяга от реалността, когато тя стане прекалено стресираща.“
„Нищо, което ни заобикаля, не е обект. Всичко е субект.“
„Любов е да срещнеш някой, който да ти каже нещо ново за теб.“
„Отново започва абсурдното, ужасно чакане, в което ние не знаем кой предмет да преместим, кой жест да повторим, за да направим това, което чакаме да се случи.“
„Искам да си сменям пола толкова лесно, колкото и ризата.“
„Ако получа анонимен пакет с бельо по пощата, това наистина ще ми разбие живота.“
„Салвадор Дали е човек, който се колебае между таланта и гения, или както е казано също, между греха и ценностите.“
„Пикасо е създател на трагични играчки, предназначени за възрастни.”
„Това е най-красивата нощ. Озарена е от светлина. Пред нея денят е нощ.“
„Истината може да се види само ако затвориш очи пред разума и се предадеш пред мечтите.“
„Знам, че ако бях луд, след няколко дни на изолация, щях да се опитам да се възползвам от лудостта си. Бих убил някой, най-вече доктор, който ме доближи. Поне това ще ме характеризира като склонен към насилие и най-накрая ще ме оставят на мира.“
АНДРЕ БРЕТОН – френски поет и писател, роден на 19 февруари 1896 г. През 1924 г. публикува „Първи Манифест на сюрреализма“, който става теоретичната база на движението, обхванало по-късно цяла Европа и всички области на изкуството. Около Бретон се сформира група, съставена от Филип Супо, Луи Арагон, Пол Елюар, Рене Кревел, Мишел Лейри, Робер Десно и др. През 1927 г. влиза в Комунистическата партия, от която е изключен през 1933 г. Негов основен източник на доходи е продажбата на картини в художествената галерия, която основава. През 1941 г. емигрира в САЩ, но се връща в Париж след войната. До края на живота си стимулира развитието на втора група сюрреалисти, наречена „Ла Бреш“ (1961-1965). На български са преведени книгите му „Два манифеста на сюрреализма“ и „По-скоро животът“.
Бретон умира на 28 септември 1966 г.
