„Приятелството не е въпрос само на добра воля. Трябват и талант, познаване на душата и преживявания от сходен тип.”

„На малките души е присъщо, когато страдат, да нараняват другите.”

„В приятелството може да се избира толкова малко, колкото и в любовта.”

„Любовта свети като утринна светлина и е мълчалива като гроб.”

„Сватбените камбани са погребален звън за приятелството.”

„Мъжете са майстори на съмнението, а жените - на надеждата.”

„Любовта е просто нещо. Сложността идва от нашите очаквания.”

 „Смяташ, че си достатъчно добър, защото си вярващ? Дяволът със сигурност не е атеист.”

„Когато главата и сърцето са в противоречие, става това, което реши сърцето. Бедната глава винаги отстъпва – тя е по-умната.”

„Глупостта е дар от бога.”

„Възможността да се прави всичко, което ни е угодно, не е волност, не е и свобода, а оскърбителна злоупотреба с истинската свобода.”

„По-добре свободен дявол, отколкото обвързан ангел.”

„Хората обичат да обгръщат със стряскащи думи абсолютно безпомощни мисли.”

„Дилетантът е онзи човек, който изпитва удоволствие да прави онова, което не умее.”

„Ако жените не бяха суетни, щяха да се научат на това от мъжете.”

ПАУЛ ФОН ХАЙЗЕ – германски поет, драматург и писател, роден на 15 март 1830 г. Той е първият германец, удостоен с Нобел за литература. Член е на две важни литературни общества – „Тунел под Шпрее” в Берлин и „Крокодил” в Мюнхен. Автор е на романи, поезия, 177 кратки разказа и около 60 пиеси. Това творчество го прави доминираща фигура в германската литература в края на ХІХ век. През 1910 г., когато е на 80 години, получава Нобелова награда за литература за цялата си кариера като поет, драматург и романист. Член на журито се аргументира, че Германия не е имала такъв литературен гений от Гьоте насам. 

Умира на 2 април 1914 г.