„Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.”

„Ако през цялото време на човек му говорят, че е "прасе", то в края на краищата той действително ще заквичи. Ако си млад, трудно ще повярваш в опасността.”

„Ако никой не те обича, безсмислено е да живееш на света.”

„Ако хората се оценяват според работата, то тогава конят струва повече от всеки човек.”

„Бедните хора са по-красиви, а богатите — по-силни…”

„В живота винаги има място за подвизи.”

„Времето е враг на хората, които обичат спокойния живот…”

„Да учим децата е необходимо, но трябва да разберем, че е много полезно и сами да се учим от децата.”

„Децата са много често по-умни от възрастните и винаги по-искрени.”

„Езикът е оръжието на литератора, както пушката за войника. Колкото по-добро е оръжието, толкова по-силен е войникът…”

„Животът е устроен така дяволски изкусно, че неумеейки да ненавиждаш, не можеш искрено и да обичаш.”

„За свободните са достижими всички висоти.”

„Има само две форми на живот – гниене и горене.”

„Каквото и да прави човек в Русия, все едно — жалко за него.”

„Когато много питат — малко мислят и лошо помнят.”

„Красотата и мъдростта са в простотата.”

„Колкото по-красив е мъжът, толкова по-малко е надежден като мъж и баща.”

„Когато човекът иска да научи — той изследва, когато иска да се скрие от житейските тревоги — той си измисля.”

„Любимата жена не старее.”

„Личният егоизъм е родният баща на подлостта.”

„Любовта — това е желанието да се живее.”

„Майката винаги е против смъртта.”

„На всеки ден трябва да се гледа като на един малък живот.”

„Не бъдете равнодушни, защото равнодушието е смъртоносно за човешката душа.”

„Подлеците са най-строги съдии.”

„Силата на познанието е в съмнението.”

„Трябва да живееш влюбен в нещо недостъпно. Човек расте, стремейки се нагоре.”

„Учи се от всички, но не подражавай никому.”

 „Човекът е създаден, за да върви напред и нагоре… Не може да има каквото и да било благополучие, ако всички легнат под дърветата и повече нищо не похванат да правят.”

МАКСИМ ГОРКИ - руски писател, драматург, публицист и общественик, роден на 16 март 1868 г. (по стар стил). Основоположник е на течението социалистически реализъм. Първият си разказ „Макар Чудра” публикува през 1892 г., а през 1898 г. - „Очерци и разкази” (2 т.), с които става популярен. През 1900-1901 г. се запознава с Толстой и Чехов, сближава се с московския Художествен театър, където са поставени пиесите му „Еснафи” и „На дъното”. Пълните му събрани съчинения обхващат 63 тома. Участва в революцията от 1905-1907 г. През 1906-1913 г. живее на остров Капри в Италия. По-късно живее в Германия, Чехословакия и Италия . През 1928 г. в СССР. Член на ЦИК на СССР (1929). Ръководи Първия конгрес на съветските писатели (1934). Основава и редактира списания „Наши достижения”, „За рубежом”, „Литературная учеба” и др. Инициатор за издаването на поредиците „Жизнь замечательных людей”, „Библиотека поэта” и др. Умира на 18 юни 1936 г. при загадъчни обстоятелства. По-късно шефът на политическата полиция  Хенрих Ягода си признава, че е заповядал Горки да бъде убит.

 

  • ПОЗИЦИЯ

    Най-великият текст

    И Америка е велика отново. И Путин е велик. И българските партии са велики, а велики хора сами си вдигат велики паметници. От толкова много величие понякога ми прилошава, признава Иван Ланджев.

„Ние сме за света все още една неизвестна кинотеритория. Тепърва трябва да пробиваме - нямаме унгарския, полския, чешкия или немския опит от миналото.”

Никола Рударов, български актьор и режисьор, роден на 6 декември преди 98 години.

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Агнешка Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

Историята на Хъки

" Струва ми се, че сцената, в която Мами Блу „разосиновява“ кученцето Хъки и го подарява на умиращото дете, е една от най-добрите в нашата литература. Плахо я сравнявам с „По жицата“." - Николай Петков

"Звезден пратеник". Марин Георгиев за Николай Кънчев, за истината

 

Пътят и съдбата на Николай Кънчев са част от пътят и съдбата и на българската поезия от края на 50-те години до 2007, когато той напусна този грешен свят.

Потокът на паметта: разкази между личното и родовото

Сборникът на Тодорис Гонис „Черната рокля на гарвана“ прави опит да изгради многопластова карта на паметта, в която личното преживяване се преплита с колективната история и устната традиция