„Героите в моите филми се опитват да живеят честно и да изживеят колкото се може повече от живота, който им е даден. Вярвам, че трябва да живееш честно и да развиваш способностите си. Хората, които го правят, са истинските герои.”
„За мен правенето на филми съчетава всичко. Това е причината през целия си живот да правя филми. В киното рисуването, литературата, театърът и музиката се съчетават. Но филмът си е филм.”
„Нищо не казва повече за един творец от неговата работа.”
„С добър сценарий добрият режисьор може да създаде шедьовър. Със същия сценарий посредственият режисьор може да направи задоволителен филм. Но с лош сценарий дори добрият режисьор не може да направи добър филм. За истинска кинематографска експресия камерата и микрофонът трябва да са способни да минат през огън и вода – това прави истинския филм. Сценарият трябва да дава мощта на филма.”
„За да напишеш сценарий, трябва първо да изучиш великите световни романи и пиеси. Трябва да откриеш защо са велики. Откъде идва емоцията, която чувстваш, когато ги четеш? Какъв е градусът на страстта на автора? Трябва да изгледаш и великите филми, след това трябва да прочетеш великите сценарии, ако искаш да станеш кинорежисьор, трябва да станеш майстор в писането на сценарии.”
„Предполагам, че всичките ми филми имат обща тема – търсят отговор на въпроса защо хората не могат да бъдат по-щастливи заедно.”
„Япония не разбира много добре, че едно от големите й културни постижения е киното.”
„Мъжът е гений, когато мечтае.”
„В луд свят само лудите са нормални.”
„Не мога да си позволя да мразя никого. Нямам време за това.”
„Във всичките ми филми има 3 или може би 4 минути истинско кино.”
„Днешните хора са забравили, че са част от природата, и я унищожават, а от нея зависи животът ни.”
„Няма по-важни за човешките същества от чистия въздух и чистата вода.”
АКИРА КУРОСАВА – японски режисьор, продуцент, сценарист и монтажист, роден на 23 март 1910 г. Той е най-известният японски кинематографист и един от най-влиятелните режисьори в света на киното. През 1950 г. снима „Рашомон”, който му носи наградите „Златен лъв” и „Оскар”. Следващите му филми – „Да се живее”, „Седемте самураи” и „Телохранител”, утвърждават световната му слава и го превръщат в един от най-влиятелните кинотворци за новото поколение американски кинематографисти. През 1989 г. получава „Оскар” за цялостен принос. Последния му период се характеризира с интензивна помощ от американски режисьори като Стивън Спилбърг, Джордж Лукас и Франсис Форд Копола, които признават неговото влияние.
Умира на 6 септември 1998 г.
