„Окуражавайте омразата към ненавистта.”
„За да постигнем велики неща, трябва не само да действаме, но и да мечтаем. Но не само да планираме, а и да вярваме.“
„И един милион души да повторят една глупост, тя си остава глупост.“
„Книгите, на които всички се възхищават, никой не ги чете.“
„Винаги съм предпочитал безразсъдството на страстите пред мъдростта на безстрастието.“
„В изкуството, както и в любовта, инстинктът е достатъчен.“
„Геният е съвестта на миналото и мозъкът на бъдещето.“
„Искрена наричаме жената, която не лъже без необходимост.“
„Когато боговете са лишени от жреците си, те стават достъпни и общителни.“
„Когато нещо е вече казано, и то казано добре, не трябва да имате скрупули. Вземете го и го препишете.“
„Когато човек мисли, той се съмнява, когато действа, е уверен.“
„Късмет е псевдонимът, който Бог използва, когато не иска да се подпише със собственото си име.“
„Никога не давайте книги назаем, защото никой не ги връща; единствените книги, които аз имам в моята библиотека, са книгите, които хората са ми давали назаем.“
„Само жените и лекарите знаят колко необходима на мъжете е лъжата.“
„Склонни сме да вярваме на всичко казано, особено когато е казано красиво.“
„Трябва да имаме мярка във всичко, дори и в скромността.“
АНАТОЛ ФРАНС – френски писател, роден на 16 април 1844 г. Член е на Френската академия и носител на Нобелова награда за литература (1921). Творчеството му остава образец за изящен стил, а фината интелектуална насмешка, подплатена с добродушна самоирония, очарова и днес ценителите на класическата словесност. Той е сред най-превежданите френски писатели в България. Умира на 12 октомври 1924 г.