„Всеки знае как да говори, но никой не знае какво да каже.”

„Чудесно е да си депресиран – можеш да се държиш толкова лошо, колкото желаеш.”

„Влюбих се във футбола както впоследствие се влюбих и в жените: изведнъж, необяснимо и безкритично. Не помислих за болката и разрушението, които носят със себе си.“ 

„Тежко е, когато се опитваш да се сглобиш парче по парче, но няма инструкция, а ти не знаеш къде са най-важните детайли.”

„Всичките ми приятели са просто хора, чиито телефони още не съм изгубил.”

„Желанието да умреш в някакъв смисъл е свидетелство, че още си жив.”

„Хомосексуализмът и Олимпийските игри си приличат по това, че са изчезнали в древни времена, а през ХХ век се възродиха.”

„Оскар Уайлд правилно е забелязал, че истинският живот на човека не е непременно този, който той живее.”

„Едно от големите ни нещастия е неумението да изказваме това, което чувстваме.”

„Не трябва да се забравя, че някои книги са лошо написани. Но понякога те биват и лошо прочетени – това също не бива да се забравя.”

НИК ХОРНБИ – английски писател и сценарист, роден на 17 април 1957 г. Завършва английска литература в Кеймбридж. От 1983 г. е журналист на свободна практика. Първата му книга „Fever Pitch” (1992) е документална  и разказва за живота и психологията на английските футболни запалянковци, основана на неговите лични преживявания във фен клуба на „Арсенал”. Веднага става бестселър сред футболните фенове. Награден е с наградата „William Hill” за най-добра спортна книга на годината. През следваща година е екранизиран с участието на Колин Фърт. През 1995 г. излиза първият му роман „Ега ти животът”. През 1998 г. е издаден вторият му роман „Кажи ми, Маркъс”, който също е филмиран с Хю Грант в главната роля. През 1999 г. Хорнби е отличен с наградата „Форстър“ на Американската академия за литература и изкуства. Авторът има към 20 книги, половината документални, посветени на футбола.