„Ако слепец се препъне в камък и падне на пътя, винаги ругае камъка, въпреки, че виновна е слепотата му.”

„В мен има двама души - актьор и зрител. Често зрителят е недоволен от актьора.”

„В света на злото, глупостите, неувереността и съмненията, наричан съществуване, има нещо, за което си струва да живееш и което несъмнено е силно като смъртта: това е любовта.”

„За смъртта не си струва да мислим, защото тя и без наша помощ сама мисли за нас.”

„Свобода е правото да вършиш това, което искаш, и да пречиш на другите да вършат това, което искат.”

„Хората се сближават от ученическата скамейка и други нещастия.”

„На този свят е по-лесно да философстваш, отколкото да дадеш добър съвет."

„Англия никога не бърза, защото тя е вечна.“

„Каквото е обществото, такава е и литературата.“

„Не Атлас крепи света на плещите си, а жената и понякога тя си играе с него като с топка.“

„Небето е едно цяло, водата също, а между тях душата на човека е в самота.“

„На изтощеното поле растат само плевели.“

„Професията на писателя крие бодли, за които читателят не мечтае.“

„Очевидно е, че заслугите зависят от резултатите от работата.“

„Грешно схващане е, че модерният продукт на цивилизацията е по-неподатлив на любовта.“

„Имаме морален инстинкт, който ни пречи да се радваме на смъртта дори на враг.“

„Животът заслужава смях, затова хората му се смеят.“

„Колкото по-велик философ е човек, толкова по-трудно му е да отговаря на въпросите на обикновените хора.“

„Не Нерон, а Бог управлява света.“

„Както светлината извира от слънцето, щастието извира от любовта.“

ХЕНРИК СЕНКЕВИЧ – полски писател, роден на 5 май 1846 г. През 70-те години на XIX век заминава за САЩ. Оттам изпраща пътеписи и есета, с които става популярен сред сънародниците си. Автор е на исторически романи, публикувани в подлистници и популярни и до днес  - „С огън и меч“, „Пан Володиовски“, „Потоп“, „ Quo vadis?“, „Кръстоносци“. По тях са създадени редица филми. Получава Нобелова награда за литература през 1905 г. Умира на 15 ноември 1916 г.

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...