„Какво е затворът — дефицит на пространство, компенсирано с излишък от време.”

„Може би вече няма да ни се удаде да спасим света, но отделния човек винаги можем.”

„По своята безнадежност опитите да възкресиш миналото приличат на старанието да постигнеш смисъла на битието.”

„Животът е игра с много правила, но без съдия.”

„Старайте се да разширявате речника си и се отнасяйте към него, както се отнасяте към банковата си сметка. Отделяйте му достатъчно внимание и се старайте да увеличите дивидентите."

„Целта не е професионален успех или да ви направи светски знаменитости. Целта е да имате възможност да изразите себе си колкото е възможно по-пълно и точно. С една дума целта е вашето равновесие.”

„Старайте се да сте добри към вашите родители.”

„Не разчитайте на политиците.”

„Светът е несъвършен. Златен век не е имало и няма да има. Единственото, което ще се случи с него е да става все по-многолюден, без да се увеличават размерите му. Колкото и справедливо да се поделя баницата, парчетата от нея ще стават все по-малки.”

„Катеренето за място под слънцето винаги е за сметка на някой друг. Ще ви се наложи да настъпите някого, но не трябва да стоите на раменете му.”

„Човешкото достойнство е абсолютно понятие, а не разменна монета.”

„Не отделяйте голямо внимание на тези, които ще се опитат да направят живота ви нещастен. Такива ще има много – както на официална длъжност, така и самоназначили се. Търпете ги, ако не можете да ги избегнете, но в момента, в който се избавите от тях, ги забравете веднага.”

„Превключвайки канала вие намалявате неговия рейтинг.”

„Много неща могат да се споделят: хлябът, ложето, убежището, възлюбената – но не и стихотворение на Райнер Мария Рилке например."

„Философията на държавата, етиката й, да не говорим за естетиката – са винаги „вчера“; езикът, литературата – винаги „днес“.”

„След като вече си обявил, че искаш свобода, ти си достоен за тази свобода, ако излезеш на равнището, че ти е отнета, че не желаеш да бъдеш роб... Няма други начин да се бориш с робовладелците, освен с оръжие.”

„Поезията винаги по някакъв начин е завоевание на нещо. Завоевание на нечие внимание.”

 „Има и по-лоши престъпления от горенето на книги. Едно от тях е да не се четат.“

„Животът, такъв какъвто е, не е битка между доброто и лошото, а между лошото и по-лошото.“

„Това, че живеем не означава, че не сме болни.“

„Човек е това, което чете.“

„Не може да си добър и в живота, и в работата. Ако ще се преструваш в едно от двете, по-добре да е в живота.“

„Животът е игра с правила, но без съдия. Човек се учи как да играе повече като гледа, отколкото от книга, пък била тя и светата книга. Затова няма нищо чудно, че много играят нечестно, малко печелят и много губят.“

„В бизнеса с писането човек придобива не опит, а несигурност.“

„Колкото по-дълго останеш скептичен, се съмняваш и интелектуално се терзаеш, толкова по-добре за теб.“

„Снобарство? Това е просто форма на отчаяние.“

„Най-сигурната защита срещу злото е екстремална индивидуалност, оригинално мислене, капризност дори, ако щете и ексцентричност.“

„Мракът възстановява всичко, което светлината не може да поправи."

„За писателя съществува един-единствен патриотизъм – нагласата към езика.“

„Отвратителна заблуда е, че страданието води до по-добро изкуство. Страданието заслепява, заглушава, разрушава и често убива.“

„Поезията е по-скоро подход към нещата, към живота, отколкото типографска продукция.“

„От Достоевски най-харесвам Кафка. От Толстой – Маргарет Мичъл.“

ЙОСИФ БРОДСКИ - руско-американски поет и писател Йосиф Бродски, роден на 24 май 1940 г. Прокуден е от СССР през 1972 г. Заживява в САЩ благодарение на У. Х. Одън. Бил е преподавател в университетите „Йейл“ и „Кеймбридж“. Получава Нобелова награда за литература за 1987 г.

Умира на 28 януари 1996 г.

 

 

 

 

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

Омар Шариф, египетски актьор, роден на 10 април преди 94 години

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Писателят си тръгва, остава читателят

 

Джулиан Барнс и в „Отпътуване“ използва писането като опит за осмисляне на себе си и света.

 

Деликатен и разтърсващ филм (ревю)

 

„Сантиментална стойност“ е трогателен и визуално впечатляващ филм, улавящ сложността на човешките чувства с рядка точност, деликатност и искреност.

 

За провокациите на егоизма

 

По своя жанр романът „Всичко, което имахме“ е антиутопия, но и трилър. Ако търсим влиянията, можем да ги видим не само сред майсторите на антиутопичното, но дори и при автори като Сартър...