„Завистта е сестра на съревнованието.”

„Да научиш човека да бъде щастлив – това е невъзможно, но да го възпиташ така, че да бъде щастлив – това е възможно.”

„Илюзията, която ни крепи, е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.”

„Неуважението към предците е първият признак на безнравственост.”

„Народът се нуждае от силни емоции. За него дори екзекуцията е зрелище.”

„Първата любов винаги е свързана с чувствителност. Втората – с чувственост.”

„Истинското въображение изисква гениално знание.”

„Вдъхновението е необходимо в геометрията точно толкова, колкото и в поезията.”

 „Да се презира оценката на хората не е трудно, да се презира собствената преценка е невъзможно.”

„Няма истина там, където няма любов.”

„Приказката е лъжа, но в нея има истина.”

 „Да се откажеш от риска означава да се откажеш от творчеството.”

„В какво се състои величието на човека, ако не в мисълта? Тя трябва да бъде свободна така, както трябва да бъде свободен и човекът.”

„Уважението към миналото – това е чертата, която отличава образоваността от диващината.”

„Хората никога не са доволни от настоящето, имат малко надежди за бъдещето, затова украсяват невъзвратимото минало с всички цветове на въображението си.”

Посвещение

    He c мисъл гордите да славя,

    да забавлявам с пищен слог —

    аз бих желал да ти представя

    на вярна дружба скъп залог,

    достоен за душа прекрасна,

    душа, изпълнена с мечта,

    с поезия и мисъл ясна,

    с висок стремеж и простота.

    И тъй, вземи с ръка пристрастна

    творбата с пъстри стихове,

    тук шеговити, там печални,

    простонародни, идеални —

    било в безгрижни часове,

    било в безсъници родени

    през ранни и през късни дни

    от ум със хладни наблюдения

    и от сърце с горчивини.

...

АЛЕКСАНДЪР ПУШКИН – руски поет и белетрист, роден на 6 юни 1799 г. Приживе има признанието на значим национален поет, а по-късно изследователи го определят като основоположник на съвременния руски литературен език.Пише под влиянието на сатирата на Волтер, поезията на Байрон и трагедиите на Шекспир. Много от неговите произведения са считани от критиците за шедьоври. Самият Пушкин предпочита романа „Евгени Онегин“, който пише в продължение на няколко години. Умира на 10 юни 1837 г.

Той е един от малкото поети или писатели, които болшевиките не забраняват, когато идват на власт, може би отчасти дължащо се на факта, че самият той е бунтар и е в конфликт с правителството заради политическите си убеждения. Творчеството му е база на много музикални произведения - операта на Чайковски „Евгени Онегин“ (1879),  „Борис Годунов“ на Мусоргски (1874), както и на много филми. В много градове по света има негови паметници.

 

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.