„Не всеки, който може да пише стихове, е поет.”

„Няма гений без щипка лудост.”

„Остави целувката на чашата и аз няма да търся виното.”

„Истинското щастие не се състои в това да имаш много приятели, а те да си струват и да правиш правилния избор.”

„Езикът представя най-добре един човек – говори, за да те видя!”

 „Паметта, от всички сили на ума, е най-деликатна и чуплива.”

 „Добрите хора са звездите и планетите на епохите, в които и живеят, и оцветяват нашите времена.”

„Той ще загуби по-скоро последния си приятел, отколкото последната си шега.”

„Да говориш и да говориш добре са две различни неща. Глупакът може да говори, но казва нещо само мъдрият.”

„Похвалите, подобно на златото и диамантите, имат цена само тогава, когато те са редки.”

„Амбицията прави робите по-верни от нуждата.”

„Любовта без уважение е мимолетна и непостоянна, уважението без любов - хладно и немощно.”

„Няма по-голям ад от това да бъдеш затворник на страха.”

„Бъбривост е болест на възрастта.”

„Честта е добра брошка, която човек трябва да носи на шапката си по всяко време.”

„Излишната смелост е също порок, както и излишният страх.”

„Този, който се учи единствено от себе си, има глупак за учител.”

„Късметът пази глупаците.”

„Пази ме от тиранина, но най-вече от ласкателя.”

„Страхът да се постъпи позорно е мъжество.”

БЕНДЖАМИН „БЕН” ДЖОНСЪН - английски поет, литературен критик, драматург и актьор, роден на 11 юни 1572 г. Има сериозен принос за развитието на английската поезия и комедия. Съществуват много легенди за съперничеството му с Шекспир. Английската критика го поставя непосредствено след Ейвънския бард заради влияно, което оказва върху драматургията. Известни негови пиеси са „Every Man in His Humour”, „Volpone, or The Foxe”, „The Alchemist” и „Bartholomew Fayre: A Comedy”. 

Умира на 6 август 1637 г.