„Аз се уча от делата на всички майстори в поезията свята и като тях стремя се тя да дава винаги храна на мисълта”.

„Чуждия съвет сами не тачим често и в злото ний се уверяваме едва когато е дошло.”

„От край време малките в света си патят на големите от глупостта.”

„Всеки нарича себе си приятел, но само глупаците са тези, които вярват.“

 „По дяволите да върви удоволствието, ако заради него трябва да се страхувам.“

„Тоз, който иска друг в капан да улови, най-често сам попада във капана.”

„Всеки редактор на вестник отдава своята почит на дявола.“

„Няма път към славата, постлан с цветя.“

„Облечен в лъвска кожа, задникът разпространява ужас надлъж и нашир.“

„За разумния нищо не е безполезно.“

„Човек често среща съдбата си по пътя, по който е поел, за да я избегне.“

 „Всеки вярва лесно на своите страхове и желания.“

„Нищо не ни тежи повече от тайната.“

„Рядко се среща истинската любов, но истинското приятелство се среща още по-рядко.“

„Тъгата отлита надалече върху крилете на времето.“

„Нищо не е по-опасно от недискретен приятел.“

„Всеки допуска свои собствени грешки отново и отново. Нито страх, нито срам могат да го излекуват.“

„Хората, които не издават звук, са опасни.“

„Смъртта никога не среща мъдрия изненадан. Той винаги е готов за нея.“

„Всички ласкатели живеят за сметка на тези, които ги слушат.“

„Аз се огъвам, но не се пречупвам.“

„Търпението и времето са по-способни от силата и страстта.“

„Гладният стомах не слуша.“

„По-добре жив просяк от погребан император.“

„Не е възможно да се харесаш на целия свят или на баща си.“

„Не продавай мечата кожа, преди да си убил звяра.“

ЖАН ДЬО ЛАФОНТЕН – френски писател, роден на 8 юли 1621 г. Следвал е богословие и право в Париж. Популярен става с басните си, разказващи истории, в които главни герои са животни, но се посочват много истини за хората. На прицел в творчеството му са порочните нрави на съвременниците му. Басните му са преведени на много езици и разнасят славата му по целия свят и до днес. Автор е и на романа „Любовта на Психея и Купидон”, комедиите „Евнух” и „Раготен” и др.

Умира на 13 април 1695 г.

Източник: goodreads.com и brainyquote.com

„Злият човек е като мръсния прозорец - никога не позволява на светлината да премине.”

Уилям Текери, английски писател, роден на 18 юли преди 215 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Постепенно умираме (ревю)

 

Отец Николай Петков за романа „Аз, която не познавах мъжете" от Жаклин Харпман

Прозата на поета. Късни стихове. Окрупняване

"... да бъдем селяни. Да не бъдем до уши ухилени гнусаро-тарикат-интелигенти, търчещи от медия в медия, като натурничета..."

 

В сивата зона с Гай Ричи (ревю)

 

"В сивата зона“ е забавна и приятна комедия, в която група професионалисти надхитряват международен мошеник и бандит.