„Това, което свирим, е животът.“

„Ако попитате какво е джазът, никога няма да научите.“

„Всичката музика е народна музика. Никога не съм чувал кон да пее.“

„Музикантите не се пенсионират, те спират, когато в тях не остане музика.“

„Всички свирим „до, ре, ми“, но останалите ноти трябва да си откриете сами.“

„Има два вида музика – добра и лоша. Аз свиря добра.“

„Споменът за отминалите неща е важен за джаз музиканта. Неща като стара народна песен, изпята на лунна светлина в задния двор в гореща нощ, или нещо казано много отдавна.“

„Джазът е това, което свиря, за да съм жив.“

„Никога не свири нещо два пъти по един и същи начин.“

„Да джазираш или не – няма такъв въпрос!“

„Да правя пари не ме привлича.“

„Ако не се упражнявам един ден, го знам аз. Ако не се упражнявам два дни го научава критиката. Ако не се упражнявам три дни, го научава и публиката.“

„Това е тайната. Ако повече от нас се обичаха един друг, щяхме да разрешим много повече проблеми. И тогава този свят би бил по-добър.“

„Не се нуждая от думи – всичко е в музикалната фраза.“

ЛУИС АРМСТРОНГ – американски джаз музикант, роден на 4 август 1901 г. Израства в крайна мизерия. На 13 години свири в оркестъра на сиропиталището за безпризорни чернокожи деца в Ню Орлиънс. Инструментът е корнет. Влюбва се в класическата музика преди да научи нотите. Свири пиеси от Лист, Рахманинов, Бах, Густав Малер и Хайдн. Блестящата му солова техника е началото на новата история на джаза. Легендарен е документалният филм на Едуард Мъроу (новинар от Си Би Ес) „Великият Сачмо“, което направен от кадри от концертите му.

Луис Армстронг умира в съня си на 6 юли 1971 г.

 

Изпратихме Дедал и неговия син Икар, но никой/

не се е върнал да ни каже за какво се бави.

Борис Христов, български поет, роден на 14 август преди 81 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

След втория сезон на „Агенцията“ (ревю)

 

Динамичният екшън се гледа с внимание, напрежението непрекъснато се покачва, а логично финалът на сезона остава отворен… 

Онзи, който се смее (ревю)

 

 Да спечелиш доверието на читателя съвсем не е лесно. После можеш да му обуеш кънките и да го поведеш из стария щетъл...

Между традиция и новаторство 

 

„Травиата“ между традицията на Верди и новаторството на оперната звезда Надин Сиера