"Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка."

"Доброто е извън веригата от причини и следствия."

"Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости."

"Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си."

"Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години... Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека."

"Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм."

"Животът е голямо и сериозно нещо и всички ние през този кратък промеждутък от време, което ни е дадено, трябва да се стараем да намерим своето предназначение и колкото е възможно по-добре да го изпълним."

"Истинската мъдрост не е многословна."

"Който има пари, има в джоба си и тези, които нямат нищо."

"Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа."

"Прави каквото трябва, да става каквото ще."

"Хубавото на кратките мисли е това, че те карат сериозния читател да се замисли."

"Човек може да бъде здрав и без да убива животни за храна. Затова, ако яде месо, той взема участие в отнемане на живот, за да задоволи своя апетит."

"Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби."

"Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош."

"Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява. Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си."

"Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора."

"Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно посвоему."

"Никога не мисли, че не обичаш или че не те обичат."

"Щастието е удоволствие без разкаяние."

"Аз вярвам, че смисълът на живота за всеки един от нас е просто да растем в любов."

„Човекът е окован в своята самота и обречен на смърт.“

„Философията не дава отговор на въпроса за смисъла на живота, а само го усложнява.“

ЛЕВ ТОЛСТОЙ – руски писател, роден на 9 септември 1828 г. Има фундаментално значение в световната литература. Трите му най-известни творби - романите „Война и мир“, „Ана Каренина“и "Възкресение", са смятани за едни от най-важните в историята и за връх на реалистичната литература. Считан е за най-великия романист в световната история. Заради религиозно-моралистични и аскетични възгледи, които възприема през 80-те години на ХІХ век, става влиятелен морален философ и социален реформатор. Доктрината му за ненасилие оказва огромно влияние върху Махатма Ганди и Мартин Лутър Кинг.

 Толстой умира на 20 ноември 1910 г.

  • ПЪТЕПИС

    "Утре не съществува. Има само днес" - Карибите отвътре

    • Доминиканците са благи и добронамерени хора;
    • Майката тук е на почит, от бащите никой не се интересува, защото майката на децата е сигурна, а бащата никога не е;
    • В Доминикана вечерно време се кара само на дълги светлини. 

„Оскар Уайлд правилно е забелязал, че истинският живот на човека не е непременно този, който той живее.”

Ник Хорнби, английски писател и сценарист, роден на 17 април преди 68 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„И аз слязох“ - завещанието на Владимир Зарев

 

Писателят стриктно се придържа към евангелския текст, самият той се стреми да бъде стегнат, лапидарен, обран, ефективен, бяга от многословието...

Възродени звездни мигове от оперното изкуство

 

„Запленени от сцената“ от Огнян Стамболиев – книга от портрети на оперни творци

Дневникът на Борис Делчев – разрез на соцепохата

 С какво обаче записките на литературния критик са чак толкова опасни? Двадесет години след първата публикация, когато страстите са стихнали, а и почти никой от действащите лица вече не е сред живите, те вече се четат по друг начин.