„Аплодисментите са неразделна част от музиката, следва те да се напишат в партитурата.“

„Да се копира истината е вероятно добре, но да се измисли истината, е още по-добре."

„Гласът и мелодията за мен винаги ще си останат главни.“

„От всички композитори аз съм знаещият най-малко. Говоря сериозно, но под „знания“ имам предвид не знания за музика.“

„Вземете целия свят, но ми оставете Италия.“

„В изкуството, както и в любовта, преди всичко трябва да бъдем откровени.“

„За да се съчини музика, е необходимо преди всичко да има музика в душата.“

„Никакви колебания, никакви отстъпки, когато работата се отнася за изкуството.“

„Оркестърът е голяма китара.“ 

„Художникът е длъжен да се вглежда в бъдещето и да предугажда в хаоса нови светове.“

ДЖУЗЕПЕ ВЕРДИ -  италиански композитор, роден на 10 октомври 1813 г. Той е един от най-влиятелните композитори на ХІХ век. Връх в творчеството му са "Аида", "Отело", "Фалстаф". Умира на 27 януари 1901 г.

 

  • КОЛЧО СЛЕПЕЦА

    Честито Съединение - напук на Русия

    "Най-големият противник на силна и независима България тогава беше именно Руската империя, защото се опасяваше, че ще се ориентираме към Великобритания", пише Колчо Слепеца в рубриката "Из кривиците на времето"

„Да пиеш по цял ден е много по-трудно, отколкото да си инжектираш хероин. Алкохолът е истинска отрова.“

Ейми Уайнхаус, английска певица, родена на 14 септември преди 43 години

"Г-н Никой срещу Путин": Гледай Русия, мисли за България (ревю)

 

Този филм трябва не просто да се гледа, а да се излъчи организирано на цялото учителско и университетско съсловие в България. В него е показана баналността на злото, по думите на Хана Аренд... 

„Не си отивай!“ - тиха психологическа драма за любовта в разпад (ревю)

 

Филмът с Невена Коканова, Филип Трифонов и Сашка Братанова изследва крехкостта на връзката чрез минимализъм, паузи и неизказани емоции, като своеобразно ехо от „Момчето си отива“.

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

Защо сме толкова еднакви?

 

 Джон Ланчестър на пръв поглед не клейми социалните мрежи, но индиректно романът му е присъда над един свят, който позволява през чатботове да се крадат биографии и да се наказват невинни.

Когато боговете нямат думата

 

Запазвайки епичния характер на оригиналното произведение, Кристофър Нолан предлага своя собствена интерпретация, по-съвременна, интелектуална и философска.

Възкресяване на живописци-класици

 

Старите майстори в новия художествен контекст.

  • Между изложбата и аукциона