„Едно време забегналите в Букурещ български дейци бяха формулирали така своя ламтеж за волности: Свобода или смърт!“

„Истината е безсмъртна. И като безсмъртна - истината може да чака. Рано или късно тя се налага, и не може да не се наложи, понеже тя е закон на живота и закон на историята, и понеже всичко, което вирее и иска да вирее, в нея и чрез нея вирее. Истината се налага. Но тя се налага по два начина, или по-вярно, на два вида хора: или на хора разбрани, на хора разумни, и тогава нейното появление не причинява никакви състресения, никакви катаклизми; или на хора неразбрани, на хора неразумни, и тогава нейното появление се уподобява на опустошителен гръмотевичен удар. В България мъката, неволята, теглото са винаги били едничкият модус, по който истината е смогвала да прояви своето велемощие и своето господство. Такава е съдбата на духовно безоките народи.“

„Всякой път, когато историята ни говори за някакъв недълготраен обществен ред, тя ни дава да разберем, че тая недълготрайност е произлизала от липсата на хармония между духовете и държавното устройство.“

„Вещественият ред - за да бъде дълготраен - тряба да почива върху нравствения ред.“

„За да упражни влияние, за да тласне към подвиг, идеята тряба да се превърне в благородно чувство, в доблестно влечение, в свещена страст - да премине от интелекта в сърцето...“

„Раболепни инстинкти, рабски нрави можем да срещнем у хора, които минават за свободни, които се показват, че живуват волно, които обладават широка ученост и начетеност, които имат най-бистро понятие за благата на свободата, които даже би могли да държат лекции върху същността на свободните институции!“

„Как силно бие в очи фактът, че освобождението, дарено от русите - не беше освобождение на душата, а беше освобождение чисто физическо!“

„Как силно боде в очи фактът, че премахването на османския хомот не бе друго нещо освен институиране на междубългарско владичество, на натиск от българи връх българи.“

„Колко пъти сме наблюдавали, от четиридесет и шест години насам, културни българи - икономисти, финансисти, математици, книжовници, публицисти, учители, адвокати, духовници, армейци - с отбор хора, но хора лишени от всяко човешко достойнство и достолепие, от всяко самоуважение и самопочитание; хора, в лицата на които се чете това неизменно житейско правило - че само който пълзи, не пада!“

„Публичният живот на българите почива - от четиридесет и шест години насам - на едно недоразумение, на едно идейно заплитане, на едно недомислие, което се зове политическа свобода.“

„Истинската свобода почнува непременно с морално възраждане.“

„Българинът не е свободен: българинът е само освободен. Жално е, че тази истина не е смогнала още да си пробие път в България.“

„Божеството, на което се покланят деветдесет и девет на сто между човешките същества, е интересът.“

„Можем по един най-категоричен начин да твърдим, че новите поколения в България - в последните три-четири десетилетия - бидоха заразени от една грозна, от една людоядна психопатия, която на друго място в това съчинение назовахме прослободнелост.“

„Никаква политическа свобода, никакво народовластие не са възможни без освобождение от гнета на пороците, понеже най-жалък роб е онзи, който е заробен от своите хищни инстинкти - онзи самозаробеник, който не е способен да насажда наоколо си друго освен робски начала.“

„Казваме раб, а не роб.

Роб - това е физическият заробеник.

Раб - това е духовният заробеник, робуващият на пороците.

Рабът може да не бъде роб: това обстоятелство обаче не го прави волен.“

„Институциите на един народ са неговото нравствено-духовно облекло.“

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ – писател, общественик и политик, роден на 7 януари 1856 г. Наричан е от критиката „божествен размирник”, роденият в Елена автор написва десетки творби – проза, публицистика, поезия. Той е яростен критик на нравите в освободена България. „Сцени от парламентарния живот”, „Книга за българския народ”, „Книга за оскърбените и онеправданите”, „От развала към провала”, „Позив към българския народ и българската интелигенция”, „От турски по-лошо” говорят достатъчно само със заглавията си. Самият той народен представител, дръзва да се опълчи на самия монарх Фердинанд, като връща обратно поканите му за дворцовите балове с резолюция „Не щъ!”. Автор е на химна „Върви, народе възродени”.

Умира на 3 август 1927 г.