„Къщите са нови, но предразсъдъците са стари.“
„Слушай, лъжи, но знай мярката!“
„Усмивка и няколко думи. И който е влюбен – готов е на всичко.“
„От ума си пати.“
„Глупаците вярват, други предават, старицата бие тревога - и ето ти обществено мнение."
„Щастливците часовници не гледат.“
„Че ако някой някого обича, защо да мисли много и да пътува надалече?
„Количеството, ако е голямо, цената силно намалява.“
„Да служа ще се радвам, но да прислужвам ще ми дотежи.“
„Ах лошите езици – по-страшни са от пистолетите.“
„Че чинове от хората се дават, а хората – те могат и да се измамят.“
„Къде е по-добре? Където нас ни няма.“
„На глупостите аз не съм читател, а още повече на образцови.“
„Не ни е нужен нам друг образец, когато пример имаме от родния отец.“
„Аз странен – че кой ли не е странен тук?“
АЛЕКСАНДЪР ГРИБОЕДОВ - руски драматург, поет, композитор и дипломат, роден на 15 януари 1795 г. Той е един от най-образованите хора на своето време - владее френски, английски, немски, италиански, гръцки, латински, арабски, персийски и турски. Отказва се от научна кариера, за да се включи в Отечествената война от 1812 г. В историята на руската и световна литература остава с комедията си в стихове „От ума си тегли” („Горе от ума”, 1822, Тбилиси - 1824, Петербург; поставена за пръв път в Москва - 1831 г.; пълният текст е публикуван в Русия едва през 1862 г.). Замисля народната трагедия „1812 година” (откъси от нея са публикувани в 1859 г.). Творчеството му включва и стихове, пътеписи, очерци, литературна критика, незавършената трагедия „Родамист и Зенобия” (за Древна Армения, издадена през 1859 г.), писма. Заедно с Пушкин има огромна роля за създаването на руския литературен език. Автор е на няколко музикални произведения за пиано. Според спомени на съвременниците му е бил великолепен пианист, изпълненията му са се отличавали с откровена артистичност.
Грибоев е първият руски дипломат убит в Близкия изток от ислямски фундаменталисти на 11 февруари 1829 г.
На гроба му неговата вдовица Нина Чавчавадзе е издигнала паметник с надпис: „Умът и делата ти са безсмъртни в руската памет, но защо те надживях, любов моя.“
