„Светът е толкова непредсказуем. Нещата се случват внезапно, неочаквано. Искаме да контролираме собственото си съществуване и понякога успяваме, друг път – не. Това е така, защото ни движат силите на случайността.“

„Всичко може да се промени във всеки момент – неочаквано и завинаги.“

„Ако човек не е готов за всичко, значи не е готов за нищо.“

„Живея в настоящето, мисля за миналото и се надявам на бъдещето.“

„Обичам звука на пишещата машина.“

„Всичко, което исках да правя, е да пиша стихове и проза.“

„Когато пиша, не съм невротичен. Така че за семейството ми е по-добре, когато работя.“

„Писането ме кара да чувствам, че животът има смисъл. Ако не мога да пиша, ще спра да дишам.“

„Винаги съм се интересувал от френската поезия, превеждал съм съвременни френски поети.“

„По книгите на някои от най-големите ни писатели са снимани филми – повечето романи на Хемингуей например, и това не е навредило на книгите.“

„4321“ е голямата книга на живота ми. Чувствам, че цял живот чаках, за да напиша тази книга. Подготвях се за нея през всичките тези години.“

„Посланието на Доналд Тръмп: „Да направим Америка отново велика“, означава „да направим Америка отново бяла“. Никога не съм бил по-отчаян за това кои сме ние и накъде сме тръгнали.“

„Колко малко се е променила Америка от убийството на Кенеди насам. Расизмът все още е много голям проблем. Все още се вземат глупави външнополитически решения. И страната е все така разделена на егоисти и на хора, които вярват, че сме отговорни един за друг.“

„Никога досега не сме имали президент, който да е бил под такъв обстрел през целия си мандат, както Барак Обама. За „бялата Америка“ беше непоносимо да има чернокож президент. Това беше чист расизъм, който така се разпространи, че докара Доналд Тръмп.“

 

ПОЛ ОСТЪР – американски писател, сценарист, режисьор и преводач, роден на 3 февруари 1947 г. в Нюарк. Семейството му е еврейско с полски корени. Завършил е Колумбийски университет, след което заминава за Париж, където се прехранва с преводи. „The Invention of Solitude“ е първата му книга. Печели литературна слава с втората си – „Нюйоркска трилогия“ – неконвенционално криминале с елементи на екзистенциализъм и абсурдизъм. Остър е съавтор на 5 филма, като безспорно най-добрият му е „Дим“ (1995) с Харви Кайтел, който печели куп награди. 

Женен е за писателката Сири Хуствет, двамата живеят в Бруклин – кварталът, който често е главен герой в историите на Остър. 

Писателят е живата съвест на американската демокрация – критик на политическите грешки и на демократите, и на републиканците, въпреки че не крие, че симпатизира на първите. През 2018 г. Остър ще оглави американския ПЕН клуб и отсега се заканва да не премълчава нито едно безобразие в политиката. Според него авторите трябва да излязат от черупката си и да се превърнат в гласа на гражданското общество. 

 

Добавете коментар


Защитен код
Обнови

  • ПОЗИЦИЯ

    Библио-сарайският синдром

    В България проруската Пета колона е проникнала масово в парламента, правителството, президентството (особено!) и в съдебната система. Ние сме единствената страна в ЕС и НАТО, начело на която стои отявлен прорашистки държавен глава

"Всичко е важно в нашия живот, но мисля, че най-важни все пак са децата. Най-важно е бъдещето, а бъдещето са именно днешните деца.“

Леда Милева, българска поетеса и преводач, родена на 5 февруари преди 103 години

Анкета

Подпишете се в подкрепа на украинския народ!

Путин е престъпник! - 89.2%

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

В студената пролет на 1944 г., или за филма „Майор Томпсън – един (не)нужен герой“

 

В документалния си филм режисьорът Жезко Давидов разказва за живота и смъртта на британския офицер, загинал в България през 1944 г.

Поетът Кирил Кадийски - блъф и метафори

 

Поетическият език в творбите му често достига, а и преминава оттатък напрегнатата граница на допустимото или по-скоро на приетото по „канона”, за художествено

Двете тела на императрицата: „Корсаж“ 

 

Образът на Сиси е неравен: тя живее с травмите си вече десетилетия – смъртта на дъщеря й се появява само под формата на обвинение от страна на императора