„Всеки театър, поначало е театър на преправянето, на маймуносването, на подражанието.“
„Големият театър, този за когото си плащаме билет, там преправянето е изкусно, там човек се учи да гледа.“
„Любимият ми зрител е любопитният - този, който е дошъл в театъра да види нещо ново.“
„Ерудицията не е враг на любопитството, напротив. Голяма част от ерудите са склонни да приемат чуждата, противоречащата им мисъл, като удоволствие, което обогатява.“
„Аз обичам добрия актьор. ДА с главни букви, така го наричам.
„Талантите също като звездите на небето се раждат, а добрият актьор се създава.“
„Помагам на талантите главно, за да не се изхабят, да не бързат да стават класици.“
„Талант, който не се мени, не се движи и обновява, тлее и загива.“
„Славата е отрова. Аз се старая да създавам и продавам противоотрови.“
ЛЕОН ДАНИЕЛ - български театрален режисьор, роден на 17 февруари 1927 г. Критиците определят работата му като епоха в историята на българския театър. Част е от така наречената „велика четворка“ в Бургаския театър, работила в края на 60-те години на ХХ в., която освен него включва Юлия Огнянова, Вили Цанков и Методи Андонов. Именно те за първи път поставят забранени автори като Брехт, Дюренмат, Мрожек, Сартр и създават нов сценичен език, който говори против на канона на социалистическия реализъм.
Последователно работи във Военния театър, театър "Народна сцена", в Театъра за поезия и естрада, във Врачанския театър, в Музикалния театър и в Театър "София". След 1982 г. остава трайно в трупата на Театър " Българска армия".
Забележителни са неговите спектакли: „Три сестри“ и „Вишнева градина“ на Чехов, „Посещението на старата дама“ на Дюренмат, „Хамлет“, „Както ви се харесва“, „Напразните усилия на любовта“ и „Дванайста нощ“ на Шекспир, „Господин Пунтила и неговият слуга Мати“ и „Страх и мизерия в Третия райх“ на Брехт, „В очакване на Годо“ на Бекет … повече от 50 заглавия, всяко от които е събитие за зрителите и … актьорите. Автор е книгите „Театър и зрител“, „Пътешествие в театъра“, „Театрални есета“, „Чекмеджето на режисьора“, „Игрите. Есеистична проза. Опит за мемоари“, Пътешествие в театъра.
Умира на 2 декември 2008 г.
По архивен запис от 1993 г. на БНР
