„Ако настъпят мрачни времена, ще бъдеш сам.“
„Времето руши всичко.“
„Все забравеното търсим, отреченото все желаем.“
„Всяка земя е родна за смелия.“
„Вярвайте на опитния.“
„Дали дава или отказва, жената винаги е доволна, че я молят.“
„Докато дишам, се надявам.“
„Докато си щастлив, ще имаш много приятели.“
„Дори и твърдите скали биват издълбавани от меката вода.“
„Изкуството е да се скрие изкуството.“
„Капката камък дълбае.“
„Колкото човек е по-велик, толкова повече смирява гнева си.“
„Крехък дар е красотата.“
„Новото е най-доброто от всички неща.“
„Нощта прави красива всяка жена на света.“
„Отдихът храни тялото и дава храна на духа, а прекаленият труд вреди на тяло и дух.“
„Талантът не се увеличава от аплодисментите.“
„Целомъдрена е онази, която никой не е пожелавал.“
„Щастлив е онзи, който смело е готов да защити каквото обича.“
ОВИДИЙ – древноримски поет, роден 20 март 43 г. пр. н. е. Става известен още с първата си книга „Любовни елегии“. Но истинска литературна слава добива след сбирката си „Любовно изкуство“. Книгата възбудила гнева на император Октавиан Август, който видял в нея посегателство срещу добродетелите на империята. Предполага се, че тя е послужила като повод за изгнанието на поета, макар че съществените причини и досега остават неизяснени. Най-значимото му произведение е „Метаморфозите“ — поетично претворяване на 250 мита за превращения, предимно от гръцки произход. Още през ХІV–ХVІ в. те били преведени на главните европейски езици и оказали огромно влияние върху литературата и изкуството на поколенията. Като жива поетична енциклопедия на гръцката и римската митология „Метаморфозите“ засенчили всички останали митологически източници и от ръцете на учени и специалисти преминали в съзнанието на народите.
Умира през 18 г. от н.е.
