„Винаги, когато разучавах нова роля, за мене започваше нов живот. Вълнуваха ме непознати чувства. Обземаха ме особени трепети и настроения. Понякога смут и тревога нахлуваха в душата ми. С еднаква любов и нежност се отнасях към всички свои роли. Но не винаги успявах да достигна желания от мене образ. Като свои коронни роли смятам Канио, Радамес, Дон Хозе, Елеазар, Отело, дон Педро и Танхойзер.“

„Ролите си разучавах внимателно, задълбочено, всестранно. Най-напред прочитах цялата опера, после прощудирвах музикално и текстово ролята си, след което анализирах психологически героя, който трябваше да въплътя на сцената. За постигане на тая задача понякога правех дълги исторически екскурзии. Например, когато учех ролята на Елеазар от операта "Еврейката", в търсене на духовния материал за построяване на образа се запознах със старите еврейски обичаи, които правилно използвах в интерпретирането на моя Елеазар.“

„Труден бе моят сценичен и житейски път. Но родната сцена, на която раздадох себе си, винаги ми бе скъпа. Тя ми поднасяше много радости сред грубата и жестока наша действителност, в която работех с ентусиазъм. Трънлив, но славен път изминахме на българската сцена ние, по-старите оперни артисти. С чувство на умиление и възхищение си спомням онова време на идеализъм и саможертва, когато изкуството за нас беше всичко.“

ДРУГИТЕ ЗА НЕГО

„Съвременна България познава три имена, с които може да се гордее напълно - Йордан Йовков, писател, Никола Маринов, художник, и Стефан Македонски, оперен артист. Неговият юбилей не е празна манифестация и комерческа сделка, а празник за нашето изкуство. Защото през дългогодишната си дейност като артист и певец, той доказа на дело, че е не само най-заслужилият, но и най-големият измежду тях. — Крум Йорданов, сборник "Стефан Македонски 1908-1928 г."

„Г-н Македонски съчетава редките качества на певец, надарен с хубав глас, с трептящ тембър, където резонира винаги ехото на една пламенна душа.“ — д-р Херман Детмер, в. "Ла Бюлгари", 1926 г.

„Бях непосредствен свидетел на възторга, който Стьопата будеше в препълнените салони със своя Камен. И сега е пред очите ми - с черен калпак, дълга бяла гуня, бели беневреци, цървули и стискащ в ръцете си стара евзалийка пушка, готов да нападне похитителите на милата му Цена. Такъв го помня и от сцената на Народния театър в същата роля, която му беше и дебютна.“ — проф. Д. П. Иванов

„Истински оперни артисти като г-н Стефан Македонски ние нямаме много. Не мога да си представя, какво би изнасяла Народната опера на сцената без него, особено из оперите, където има застъпени роли от драматичен тенор. Неговото идване в България, което безспорно е ощетило неговите лични интереси, като не е останал в Русия или другаде на запад, даде извънредно силен тласък и подем на Народната опера. Даже и да беше жив Михайлов - Стоян, чисто лиричен тенор, нашата опера не би могла да изнесе без Ст. Македонски нито една от силните в драматично отношение опери. За да се запази чисто националният характер на нашата опера, трябва много да се благодари и на нашия многозаслужил юбиляр, защото ако той не бе дошъл в България, Народната опера щеше да ангажира някой чужденец за неговите роли. Това би повлякло след себе си назначаването и на други чужденци артисти и така, полека-лека би се загубил националният колорит на нашата опера.“ — Петко Наумов

„За г-н Македонски имаме много, много да пишеме. Той е единственият ни артист с темперамент и голяма музикална култура. Г-н Македонски се издига над всички наши артисти и по глас, и по игра, и разбиране. Той оказва влияние върху всички.“ — Борис Николаев, в. "Единство", 28 март 1915 г., "Травиата" на сцената"

„В "Кармен" българският оперен артист засили още повече отличното впечатление, което беше оставил като Радамес... Гласът е издръжлив и всеки тон е кръгъл и мек като кадифе; от тази хубост, с която се отличават белкантовите певци. Арията на розата във втори акт е образец на красиво изпълнение...“ — Анцайгер, 31 март 1917 г., за "Кармен"

„Завчера се навършиха 30 години от певческата дейност на Стефан Македонски. Денят бе отпразнуван без шум. Този факт е забележителен. Когато става дума за Стефан Македонски, не трябва да се забравя, че неговият личен и обществен живот е животът на българското оперно изкуство от най-ранно време до днес. И когато трябва да се прецени това изкуство, то не би могло да се разглежда извън живота и дейността на г. Македонски. Неговите партии в "Аида", "Хугеноти", "Танхойзер" и "Отело" ще останат още дълги години отличен пример, от който съвременните оперни певци ще могат да научат много неща.“ — в. "Заря", 8 февруари 1936 г.

СТЕФАН МАКЕДОНСКИ – български оперен певец, режисьор и музикален педагог, роден на 25 март 1885 г. Баща му е резбар от село Кърчища, Дебърско, а майка му се славела като народна певица. Изпращат го да учи във Висшето оръжейно-техническо училище в Тула, но на своя глава отива в Москва за учи в консерваторията при италианеца проф. Е. Корси. Има второстепенни роли в московския театър „Зимин“. През 1910 г. се връща в България. Дебютира на 5 януари 1911 г. на сцената на „Оперна дружба“. Същата година отива на специализация в Париж при проф. Решьо. От 1914 г. до 1916 г. Македонски гастролира в Германия на сцените на Берлинската кралска опера и оперните театри в Касел, Хановер, Кобург и Висбаден. В някои от постановките партнира на голямата оперна певица Ана Тодорова. За изключителното си певческо и артистично майсторство през 1917 г. е удостоен с почетната титла Камерзенгер на Кобург-Гота След края на Първата световна война се завръща в България. През 1948 г. полага основите на Държавния музикален театър и става негов първи директор. След смъртта му – 31 май 1952 г., с указ на Министерския съвет театърът е наречен на негово име. Той е първият носител на званието „народен артист“ за България.