„Вратовръзката е такава вещ, която отначало прави костюма, а след това костюмът прави човека.“
„Само когато сме напълно смазани, от нас излиза най-доброто.“
„Една добра книга винаги е насочена някъде навън.“
„Но и на тези, които са победили днес, и на тях ще им дойде редът, ще се изпогризат едни други, така че накрая ще остане само един некастриран…“
„За мене това е изминат път, господине, и аз съм обзет от копнежа да науча колко човешки пътища има зад хоризонта, но само за сметка на ей тези крака, и аз съм обзет от копнеж да воювам, но вече единствено сам със себе си, обзет съм от копнежа да живея, но почти за моя собствена сметка…“
„Никоя книга, която си заслужава, не те приспива. Тя те кара да скочиш от леглото си, само по бельо, и да пребиеш автора.“
„Интересно е как младите поети мислят за смъртта, а старите – за момичета.”
„Защото като чета, аз не просто чета, а слагам красивото изречение в устата си и го всмуквам като плодов сок.”
„Винаги съм бил късметлия с лошия късмет.”
„Инквизиторите горят книги напразно. Всяка книга, която има какво да каже, гори със смях, защото книгите, които си заслужават, излизат отвъд своите страници.”
„…гърдите ми се изпълниха с такава радост, че неочаквано и за мен самия запях, подхванах несмело, защото цял живот не бях пял, цял живот не ми беше дошло отвътре ни веднъж да запея, през всичките тези десетилетия и през ум не ми беше минавало , че може и да запея… […] сякаш с песента, абе каква ти песен, по-скоро крясъци някакви, за които си въобразявах, че са песен, нищо повече от воя на кучето, та сякаш с това пеене изсипвах от себе си кутийки и чекмеджета, пълни с пропаднали полици, ненужни писма и пощенски картички, че от устата ми се отвяват нанякъде късчета от скъсани стари плакати, […] късчета от всичко, настанило се в човека като цигарен дим и катран в дробовете на пушач” – из „Обслужвал съм английския крал.”
„…Шефът обаче никога не ми прости, че получих онзи орден и лентата през гърдите, и гледаше през мен, сякаш ме нямаше, въпреки че аз си докарвах такива пари, че с тях покривах вече целия под, всеки трети месец отнасях цял под, застлан със стотачки крони, в заложната банка, защото си бях наумил, че ще стана милионер, че ще бъда равен с всички, и че после ще наема или ще си купя малък хотел, малко къщенце някъде в Чешкия рай, че ще се оженя, ще си намеря богата булка и нейните и моите пари заедно ще ме направят уважаван мъж, като всички останали хотелиери, и че дори ако не ме признават като човек ще бъдат длъжни да ме признаят като милионер, собственик на хотел и имоти, че ще им е съдено да се съобразяват с мен…” – из „Обслужвал съм английския крал.”
„… затова и поетът Бонди ми казваше, че истинската поезия трябвало да причинява болка, все едно сте забравили в носната си кърпичка ножче за бръснене и като се секнете, си порежете носа, затова и добрата книга не е тая, дето приспива читателя, а тая, дето го кара да скочи от леглото и както си е по долни гащи, да хукне при господин писателя и да му разбие физиономията, тогава бе така, защото по австрийско мъжът бе отговорен за душата на жената си направо пред Бога…” - из „Уроци по танци за възрастни и напреднали”.
„Все очаквам да ми кажат неща за мен, които не знам.”
„Винаги съм обичал залеза. Това е единственото време от деня, в което имам чувството, че нещо важно ще се случи.”
„Небето не е човек, но все пак трябва да има нещо повече от небе – състрадание и любов. Но аз допуснах те да избледнеят от моята памет и да потънат в забвение.”
БОХУМИЛ ХРАБАЛ – чешки писател, роден на 28 март 1914 г. Той е един от най-четените чешки автори на ХХ век. Книгите му са преведени на близо 30 езика, като популярността им се дължи в немалка степен на режисьора Иржи Менцел, който филмира много от тях. Сред най-известните екранизации на Менцел са "Строго охранявани влакове" (1966) по едноименната новела и „Обслужвал съм английския крал“ (2006), създаден по едноименния роман. Умира на 3 февруари 1997 г.
