За себе си в автобиографичната си книга „The Eternal Male“: „Той - любимец на жените. Той се оказа сред звездите на киното след филма „Лорънс Арабски“ и оттогава вкуси от плодовете на успеха в световната кинематография. В живота му имаше място за игра на карти. Той ухажваше някои от най-известните жени в света. Той – Омар Шариф.“

„Почти никога не давам съвети. Мисля, че това е много опасно. Особено ако познаваш хората добре.“

„Да работиш много е начин на живот.“

„Не искам да съм роб на никоя страст. А аз имам много страсти.“

„Искам да изживея всеки момент от живота си пълнокръвно и интензивно. Дори когато давам интервю или просто говоря с хора, винаги мисля за това.“

„Понякога не е важно къде ще отидеш. Достатъчно е просто да си тръгнеш.“

„Бих предпочел да играя бридж, вместо да снимам лош филм.“

„Аз не съм испанец, не съм италианец, не съм французин. Аз съм чужденец навсякъде, а защо ме канеха за роли на германски офицери, руски поети, нюйоркски евреи.“

„Животът е смяна на епизоди. И всеки един от тях е най-важният.“

„Аз не съм играч, аз съм нормален човек. Имам си недостатъци и положителни страни като всички хора. Въпреки това, ако се позамисля, недостатъци нямам... Аз съм абсолютно положителен човек.“

ОМАР ШАРИФ (роден като Мишел Димитри Шалхуб) – египетски актьор, роден на 10 април 1932 г. Снима се в близо 100 филма. През 1962 г. получава номинация за „Оскар” за ролята си във филма „Лорънс Арабски“, а през 1965 г. е отличен със „Златен глобус” за ролята си в „Доктор Живаго“.

Умира на 10 юли 2015 г.

 

Тери Гилиъм: „Булгаков продължава великата руска литературна традиция, но я превръща в една истинска, неметафизична одисея на твореца. Той се бори, страда, съмнява се, отчайва се, успява, перчи се, препъва се, пада..."

135 години от рождението на автора на „Майстора и Маргарита”

Прочетохте ли коледните романи на Антъни Хоровиц?

 

За филолозите четенето на роман на Хоровиц предоставя още едно удоволствие – да разглобяваш творбата и да търсиш скрития механизъм, който я прави толкова добра.

 

„Момчето си отива“ – вечният символ на първата любов

 

SKIF припомня емблематичните игрални филми по сценарии на писателя Георги Мишев.

„Мистър Джоунс“ на Холанд: 100-годишната рецепта на Сталин за геноцид в Украйна

 

Лъсва и образът на охранената журналистическа гилдия на чуждестранните кореспонденти, базирана в Москва.

Казармата като метафора (ревю)

Алберт Бенбасат умее да разказва, да плете интрига, да извайва образи, да създава роман на базата на преживяното и видяното.

Но той се съизмерва и с образците – Хелър, Хашек, Оруел…

Феникс от руините

 

За мащаба на разрушенията в Германия и за параметрите на поражението разказва в книгата си „Вълче време. Германия и германците 1945–1955“ Харалд Йенер. 

„Коса“, мюзикълът

 

Митко Новков за постановката на Пловдивската опера...