„С такива върхове на пръстите жената като че ли прекрачваше обсега на обикновено човешкото. Или може би преследваше самата женственост? Раковина, огряна от багрите в нея, окъпано в роса венчелистче – хрумваха ми най-очевидните сравнения. Но същевременно не се сещах са никаква раковина, за никакво венчелистче, чийто цвят да прилича на тях. Бяха ноктите върху пръстите на момичето, несравними с нищо друго на света. По-бистри и по-прозрачни от най-тънката и фина раковина, и от най-деликатното листенце, те като че ли съдържаха роса на трагедия. Всеки ден и всяка нощ цялата ѝ енергия отиваше да шлифова тази трагична женска красота. Тази красота проникна в моята самота. И вероятно самотата ми покапа по ноктите на момичето и ги превърна в капчици трагедия.“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Старите мъже нямаха потребност да изпитват срам, да страдат заради наранената си гордост. Те изпитваха потребност да се разкайват и тъгуват на воля. Не можеше ли тогава „спящата красавица“ да е сама по себе си Буда? При това от плът и кръв. Младата кожа и аромата ѝ биха били утеха и прошка за печалните старци“ – из „Къщата на спящите красавици“.

„Непосредственото възприятие е по-силно от теорията. Не чуждите уроци водят към просветление, а интровертното прозрение. Истината се крие в "неписаните букви", тя е отвъд границите на словесното."

„Шедьовърът в една игра може да бъде разрушен, ако се игнорират чувствата на съперника.”

„Не може да има свят на Буда без свят на Дявола. А в света на дявола се влиза трудно. Не е за хора със слаби сърца.”

„Космическото време е еднакво навсякъде, човешкото време се различава от човек до човек. Времето тече еднакво за всички хора. Всяко човешко същество пътува през времето по различен начин.”

„Дори когато истинското време е хубаво, човешкото време е лошо.“

„Сложи душата си на дланта ми, за да я погледна, като кристално бижу. Ще я скицирам с думи.”

 „Каква е пенсионната възраст в бизнеса с романи? Когато умреш.”

„Лунатиците нямат възраст. Ако бяхме луди, ти и аз, можехме да сме доста по-млади.”

ЯСУНАРИ КАВАБАТА - японски писател, роден на  11 юни 1899 г. Сирак е от дете, но успява да завърши Токийския императорски университет. Още през 1925 г. постига признание от критиката с разказа си „Танцьорката от Идзу“. Неговата лирична и леко мрачна проза е издържала теста на времето. На български са достъпни книгите му „Къщата на спящите красавици” и „Гласът на планината”. Кавабата е първият японец, получил Нобелова награда за литература (1968 г.) Умира през 1972 г.

  • ПРИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ

    Христо Бръмбаров  - корифеят на българското певческо изкуство 

    Внушителен е броят на неговите ученици - Гяуров, Гюзелев, Узунов, Селимски, Димитър Петков, Рафаел Арие, Гена Димитрова, Катя Георгиева,  Димитър Петков, Стефан Еленков,  Рада  Конфорти, Тодор Бонев, Лиляна Василева, Стоян Попов, Сабин Марков...

    ---

    Тази година се навършват 120 години от рождението му.

„С диплома за художник можеш да пееш в „Ла Скала“, но не можеш да преподаваш в Софийската консерватория.“

Михаил Ангелов, български диригент, роден на 19 февруари преди 93 години

Европейски дни на наследството: В историческите музеи в Плевен и Бяла Черква

Skif.bg горещо препоръчва за посещение и двете места

„Толкин” на Дом Карукоски (ревю)

 

Пиршество за почитателите на английското кино.

"Пътуване до Хавай" на Хесус дел Серо (ревю)

От същата "серия" е и "Пътуване с татко" (2016) на Анка Мируна Лазареску - отново за бягството отвъд Желязната завеса и за трагичните последици от връщането пак зад нея.

„Петте кьошета“: несглобяемият пъзел

 "Смятам романа на Панайот Карагьозов за остра реплика към цялото умилително носталгично венцехвалене на социализма, към който мнозина са се устремили да ни върнат не само чрез медиите и социалните мрежи, а и с конкретни действия", пише Алберт Бенбасат.

Вярвайте в чудеса!

 

„Не затваряй очи“ е въздействащ и топъл филм, необходим да сгрее загрубелите ни и потънали в света на материалното души...

Куинси Джоунс и несъществуващите формули за успеха

 

Между огромното количество от архивни материали, истинската ценност на филма "Quincy" се разкрива в непрофесионално заснетите кадри от телефона на Рашида Джоунс, които се появяват по-рядко, отколкото ни се иска.