„Литературата на една нация трябва да израства от националното самоусещане.“

„Половината от нещастията на света произлизат от недостига на мъжество да кажеш и да чуеш истината спокойно и в дух на любов.“

„Жените — ето истинските архитекти на обществото!“

„Няма по-суеверни хора от безбожниците.“

„Най-горчиви са сълзите, пролети над гробовете заради неизказани слова и неизвършени дела.“

„Няма по-голям победител от победителя, победил себе си.“

„Ударите с камшик и насилието са като лауданума: трябва да удвояваш дозата, защото чувствителността намалява.”

„Всеки ум, способен на велика мъка, е способен на добро.”

„Всеки признава,  че усилието, което привиква на помощ цялата сила на тялото и духа е добро за нас. Въпреки това, повечето хора правят всичко възможно, за да го избегнат, а правилото е, че никой не се напряга повече, отколкото предполагат обстоятелствата.”

„Става въпрос да вземеш страната на слабите срещу силните – само най-добрите го правят.”

„Може би е невъзможно за човек, който не върши добро, да не върши и лошо.”

„Във всички аспекти на живота човешкото сърце копнее за красотата. Сред красивите неща, които Бог е направил, е да ни даде дарбата да сме всички еднакви.”

„Миналото, настоящето и бъдещето всъщност са едно – те са днес.”

ХАРИЕТ БИЧЪР СТОУ – американска писателка, родена на 14 юни 1811 г. През 1852 г. е публикуван романа й „Чичо Томовата колиба”, който предизвиква остри дискусии в САЩ. Смята се, че книгата ускорява избухването на Гражданската война. Популярността на Стоу ѝ проправя път към големите национални списания, които започват редовно да публикуват нейни материали. Тя става най-известната жена в Америка и най-честваната писателката в литературните кръгове. През 1853, 1856 и 1859 Стоу пътува из Европа и се запознава с Джордж Елиът, Елизабет Барет Браунинг и съпругата на Лорд Байрон. Но британското обществено мнение се обръща срещу нея, когато тя смело и в писмена форма обвинява лорд Байрон в кръвосмесителна връзка с неговата полу сестра. Това става в момент, когато същото това общество тайно шушука по адрес на лорда, но никой не смее да го обвини открито. Стоу тежко понася британското лицемерие. Към романа „Чичо Томовата колиба“ в САЩ са отправени нападки за достоверност, въпреки, че там нещата би трябвало да са познати от първа ръка. В отговор, Стоу публикува „Ключ към Чичо Томовата колиба“ , в който разкрива своите документални източници. След това написва още един роман срещу робството на цветнокожите „Дред – Разказ за голямото Блато на отчаянието“ (1856). В него се разказва за един драматичен опит за въстание на робите от южните щати. Публикува също и изследвания на социалния живот, есета и малко томче с религиозна поезия. Постепенно здравето й се влошава. Умира на 1 юли 1896 г.