„От всички добродетели най-голяма възхвала заслужава благодарността.”

„Трябва да знаете, че както глупостта често става причина някой да изпадне от благополучие в най-окаяно положение, така и умът може да помогне на мъдрия да се измъкне от голяма опасност и да се издигне на голямо и сигурно място.”

„Докато селяните отделят по един петел за 10 кокошки, то 10 мъже едва ли ще бъдат достатъчни, за да служат на една жена.”

„Използвай настоящето така, че на старини да не се упрекваш за напразно изживяната младост.”

„Раят ще бъде наистина рай, ако на любовниците е позволено толкова удоволствие, колкото са изпитали на земята.”

„Много по-лесно е да порицаваш минали дела, отколкото да ги поправиш.”

„Човечност е да имаш състрадание към нещастните.”

„Често човек си мисли, че е далеч от щастието, а то с тихи стъпки вече е дошло до него.”

„Прави каквото казваме, а не каквото правим.”

„Хората са склонни повече да вярват на лошото, отколкото на доброто.”

„В този свят само страданието е спасено от завистта.”

„Един покварен ум никога не може да разбере думите по нормален начин.”

ДЖОВАНИ БОКАЧО - флорентински писател, поет и хуманист, роден на 16 юни 1313 г. Автор е на прочутия сборник с новели „Декамерон“ (1353). Емблематична фигура е на италианския Ренесанс. През 50-те години на ХІV век под влияние на своя приятел и учител Петрарка Бокачо се заема с мисията да наложи новата хуманистична култура. Дълги години той се занимава с научна дейност, преводи от гръцки и латински, коментари на античната митология и на Дантевата Божествена комедия, пише творби на латински. В края на живота си Бокачо започва да придава по-голямо значение на вярата и на църковните обреди и тази набожност се забелязва в последните му писателски прояви. След смъртта му на 21 декември 1375 г. на неговия надгробен камък е сложен следният надпис: "Studium fuit alma poesis" - "Усърдието укрепваше поезията".